Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 244

„Имам теб, нали така? Това определено ме прави умник“, каза си той.

— Трябва да се обадя на Шерилин и да й кажа да ни чака в управлението. И да върна това на мястото му.

— Тогава ще взема камерата и ще се обадя на Марк и Морийн да им кажа, че всичко е наред. Работа в екип.

— Харесва ми как звучи.

Корбет седеше срещу Съскайнд и го изучаваше. Онзи още не беше поискал адвокат, което беше глупаво според полицая. Но глупостта често улесняваше работата му, така че не смяташе да спори. Вини стоеше до вратата. Харесваше го как работи и смяташе, че ще е от полза при разпита.

Сега обаче се съсредоточи върху Съскайнд, върху нервните му тикове — пръстите му се свиваха и отпускаха на масата, челюстта му потрепваше — вече беше отекла след юмручния удар. Устата му беше свита в упорита гримаса, а устната бе разцепена.

Очевидно все още беше изнервен, но абсолютно убеден в правотата си.

— Така… Доста голяма яма сте издълбали в мазето на Блъф Хаус — започна Корбет. — Много време, много положен труд. Някой помогна ли ви?

Съскайнд само го изгледа и не отвърна нищо.

— Предполагам, че не. Предполагам сте смятали, че това е ваша работа, ваша мисля, не нещо, което да споделяте. Вашето… вашето право, нали?

— То е мое право.

Корбет поклати глава и се облегна на стола си.

— Ще трябва да ми обясните това. Аз виждам единствено мъжа, хванат да спи със съпругата на Ландън, който сега прониква в дома на Ландън, за да копае дълбока дупка в мазето му.

— Домът е повече мой, отколкото негов.

— Как така?

— Аз съм пряк потомък на Виолета Ландън.

— Извинете, но не съм запознат със семейното дърво на Ландън. — Корбет изгледа Вини. — Вие наясно ли сте, полицай?

— Да. Това е тази, която вероятно е спасила моряка, оцелял след крушението на „Калипсо“. Изцерила го е. Според някои версии са ги хванали да правят цуни-гуни.

— Не е бил моряк, а капитанът. Капитан Натаниъл Брум. — Съскайнд блъсна с юмрук по масата. — И не просто е оцелял, а се е спасил заедно със Зестрата на Есмералда.

— Е, има доста теории и истории за това — отбеляза Вини.

Съскайнд отново стовари юмрука си на масата.

— Знам истината. Едуин Ландън убил Натаниъл Брум, защото е искал съкровището, а после прогонил собствената си сестра от дома и убедил баща си да се отрече от нея. Тя била бременна с детето на Брум, със сина му.

— Звучи като лош късмет за нея — отбеляза Корбет. — Но това е било преди много време.

— Била е бременна с детето на Брум! — повтори Съскайнд. — А когато умирала, страдайки в бедност, това дете, всъщност вече пораснал мъж, помолил Ландън да помогне на сестра си, да й позволи да се прибере. Той не направил нищо. Ето такива са всички Ландън, а аз имам всичкото право да взема това, което ми принадлежи, което принадлежи на нея, което е било на Брум.

— А как достигнахте до това? — внезапно запита Вини. — Има доста истории за съкровището.

— Те са само истории. Това е факт. Отне ми почти две години да свържа всичко, парче по парче. Разполагам с писма, които ми струваха много. Писма, писани от Джеймс Фицджералд, сина на Виолета Ландън от Натаниъл Брум. Описват подробно разказа й за случилото се в Уиски Бийч онази нощ. Той се е отказал от правата си, този Фицджералд, синът й. Аз няма да го направя!