Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 13

Нямаше смисъл да отлага подреждането на багажа си. Най-малкото, трябваше да смени дрехите, които беше носил вече два дена. Не можеше да си позволи отново да се изостави.

Възползва се от приповдигнатото заради писането настроение, навлече палтото си, напомни си да си обуе и обувките и излезе, за да си вземе багажа.

Когато започна да разопакова, откри, че е действал доста неразумно. Едва ли щеше да му е нужен костюм, още по-малко пък три, четири чифта официални обувки, петнайсет — боже! — вратовръзки. Просто навик, каза си. Явно беше подреждал багажа си на автопилот.

Извади натиканите из преградите книги, откри и зарядното за телефона си и айпода. Щом веднъж нещата си намериха място в стаята, той се почувства някак по у дома си.

Така че разопакова чантата за лаптопа, пъхна чековата си книжка в чекмеджето на бюрото заедно с маниакалния си запас от химикалки — трябваше да плати на съседката, след като почисти.

Сега вече можеше да излезе на разходка. Да се разтъпче, да направи малко упражнения, да подиша чист въздух. Здравословни и творчески дейности. Тъй като не искаше да полага усилия, се наложи над себе си, като си даде обещание. Да излиза навън всеки ден, дори да е само за разходка по брега. Не изпадай в отчаяние, не се поддавай на мрачни мисли.

Облече се, пъхна ключовете в джоба си и излезе през вратата на верандата, преди да е размислил.

Насили се да прекоси павираната алея въпреки вилнеещия вятър. Петнайсет минути, реши, докато вървеше към стъпалата за плажа със сведена глава и присвити рамене. Това си се броеше за излизане. Слезе, повървя в едната посока седем минути и половина, след това тръгна да се прибира.

После щеше да запали камината и да поседи умислен пред нея с чаша уиски, стига да поиска.

Пясъкът от дюните се вихреше в танц, а морският вятър брулеше крайбрежната растителност. Белите гребени на вълните, за които писа на баба си, се издигаха и галопираха като коне над оловносивата ледена вода. На всяко вдишване въздухът прерязваше гърлото му като счупено стъкло.

Вятърът държеше Уиски Бийч в ледената си прегръдка и му напомни, че е забравил да си сложи ръкавици и шапка.

Утре може да повърви трийсет минути, опита да се спазари със себе си. Или да си избере някой ден от седмицата и да излезе за час. Кой е казал, че трябва да излиза всеки ден? Кой е измислил правилата? Дяволски студено беше навън и дори идиот би могъл да погледне забуленото небе и да отгатне, че издутите кипнали облаци нямат търпение да изпуснат снежния си товар.

И само идиот би вървял по брега в снежна буря.

Достигна основата на посипаните с пясък стълби, потънал в мислите си, почти удавени от рева на водата и вятъра. Нямаше смисъл от тази работа, убеди се сам и точно преди да се обърне и да започне да се катери, вдигна глава.

В тържествен поход вълните напускаха оловносивия си свят и щурмуваха брега като бойки овни, изпълнени със сила и ярост. Свирепите им викове един след друг отекваха по време на безмилостното настъпление и последващия отбой. Скалите се възправяха гордо срещу кипналия пясък и след като атакуваха, вълните се престрояваха и нападаха отново във война, която никоя страна нямаше да спечели.