Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 15
Нора Робъртс
Някога Уиски Бийч беше неговото съкровище, богатството му. Застанал там с разбунтувалите се разпенени вълни Илай повярва, че ще си го върне отново.
Стигна по-далеч, отколкото бе възнамерявал, и остана по-дълго, но когато пое обратно по пътя, си помисли за уискито край огъня като за удоволствие, за вид награда, а не за бягство или лек срещу мрачни мисли.
Май трябваше да си направи нещо за ядене. Не бе помислил за обяд. Даде си сметка, че от закуската не е ял нищо. Което означаваше, че е забравил поредното дадено обещание — да възвърне загубеното си тегло, да започне по-здравословен начин на живот.
Значи щеше да си направи нещо свястно за вечеря и да започне с този здравословен живот. Сигурно имаше какво да си забърка. Съседката беше заредила кухнята, така че…
Щом се сети за нея, погледна нагоре и видя Лафинг Гъл, загнездила се сред съседите си отвъд дюните. Тъмносинята й дъсчена облицовка с цвета на лято изпъкваше сред пастелните тонове и кремавото. Сети се, че някога вилата беше млечносива. Но чудатият островръх покрив, широката покрита тераса и стъклената гърбица на солариума не можеха да бъдат сбъркани.
Видя как зад това стъкло проблясват светлини, които разпръскваха мрака.
Реши да се качи и да й плати сега. В брой. Тогава можеше да спре да мисли за това. Оттам щеше да се прибере у дома, да си припомни другите къщи, хората, които живееха в тях… или които бяха живели.
С част от съзнанието си установи, че вече разполага с нещо забавно… и истинско, за което да пише на семейството си. Разходка по брега (ще я опише), отбиване при Абра Уолш на път за вкъщи. Дрън-дрън-дрън, новата боя на Лафинг Гъл изглежда чудесно.
Ето че не се изолирам, притеснено семейство. Излизам, създавам контакти. Положението е под контрол.
Докато се качваше, се забавляваше да съчинява имейл. Свърна по равна павирана пътечка през малък двор с храстчета и статуи — чудата сирена, изправена на извитата си опашка, жаба, свиреща на банджо и малка каменна пейка с крака — крилати феи. Толкова беше погълнат от новия за него пейзаж и съвършената му хармония с индивидуалността на вилата, че не забеляза движението в солария, остъкленото помещение, обляно в светлина, докато не стъпи на прага на вратата.
Няколко жени върху постелки за йога на земята заемаха с различна гъвкавост и опит поза, която определи като „обърнато надолу куче“.
Повечето бяха облечени в екипи за йога — цветните горнища и тесни клинове, които често виждаше в гимнастическия салон. Когато ходеше там де. Някои бяха предпочели анцузи, други бяха по шорти.
Всички се подпряха на един крак с леко поклащане, след което се изправиха с полюшвания и застанаха с подгънат крак напред. Изпънаха другия назад, протегнаха ръце напред и назад.
Леко объркан, Илай тръгна да отстъпва, когато осъзна, че групата води Абра.
Беше заела позиция, гъстата й коса бе вързана на опашка. Тъмнопурпурното горнище показваше дълги изваяни ръце; сивият клин прилепваше към тесните бедра и дългите крака, ноктите на тесните й стъпала бяха лакирани в същия пурпурен лак като цвета на горнището.