Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 24

— Адам, Адам. Обичам те. Моля те, върни се!

Зачака. Лекото бръмчене на климатика и воят на полицейска сирена бяха единствените шумове, които успя да различи.

После в далечината чу някаква линейка.

Сигурно полицейските катери още търсеха оцелели, макар детектив Бренън да й бе обяснил неохотно, че би било чудо да има такива.

— Като при повечето самолетни катастрофи — беше казал той. — Самолетът просто се разпада. Знаем, че няма надежда някой да преживее подобно нещо, но все пак трябва да опитаме.

Утре, или през следващите няколко дни, щяха да разберат причината за експлозията.

— Яхтата е била нова — беше обяснил Бренън. — Затова ще търсят механичен проблем, изтичане на гориво или нещо подобно.

— Адам, ужасно съжалявам — заговори Нел тихо в тъмната стая. — Моля те, покажи ми по някакъв начин, че ме чуваш. Мама и татко навремето се сбогуваха с мен. Също и баба.

Това беше един от най-ранните й спомени. Бе само на четири години, когато баба й умря. Родителите й водеха някакъв семинар в Оксфорд, а тя с гувернантката си живееше в къщата на Мак. Баба й беше в болница. Една нощ се събуди и усети аромата на любимия й парфюм — „Арпеж“. Толкова се зарадва, че баба й вече си е у дома.

На следващата сутрин изтича в трапезарията.

— Къде е баба? Стана ли вече?

Дядо й седеше до масата заедно с Гърт.

— В рая — отвърна той. — Отиде там снощи.

Когато му каза, че снощи тя е влизала в стаята й, Мак отговори, че е сънувала. Но Гърт й повярва. Разбра, че баба й е идвала да се сбогува. По-късно стана така и с родителите й.

— Адам, моля те, ела при мен. Позволи ми да усетя присъствието ти. Моля те, дай ми възможност да ти кажа колко съжалявам, преди да се сбогуваме.

Цялата нощ Нел лежа будна и вторачена в тъмнината. На разсъмване чак успя да поплаче. За Адам и всичките години, които нямаше да прекарат заедно. За Уинифред. И за съдружниците — Сам и Питър.

Успя да поплаче и за себе си, защото пак щеше да й се наложи да свиква да живее без човек, когото обичаше.

13.

Настанен удобно на задната седалка на лимузината, Питър Ланг отново преживяваше катастрофата. Бе на път към Манхатън за срещата си с Адам Коулиф и се движеше по магистрала Лонг Айлънд. Тъкмо се канеше да влезе в тунела към центъра и… бам! Катастрофа.

Пет часа по-късно, със спукано ребро, сцепена устна и глава, цялата в цицини, бе взет от болницата и закаран под неприятния дъжд до дома му в имението до океана, в най-скъпата част на изискания квартал, бе подарък от родителите му, когато те решиха да разделят времето си между Сейнт Джон на Карибите и Мартас Вайнярд.

Къщата беше в колониалния стил от началото на века, снежнобяла, със зелени капаци на прозорците. Двата акра имот приютяваха басейн, тенис корт и павилион с бар, разположен на кадифена морава, оградена с цъфтящи храсти и безукорно подрязани дървета.