Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 23

При първото си отиване там Адам със смях бе отбелязал, че домът на Гърт прилича на ума й — оживен, разсеян и леко смахнат.

— Никой друг не би търпял арт деко до рококо — бе казал той.

Мебелите на леля Гърт! Вещите в тази стая! Какво, по дяволите, правеше съзнанието й, занимавайки я с маси, столове и килими в подобен момент? Кога ще повярвам, че Адам е мъртъв?

Толкова искаше да отвори сега вратата и да каже:

— Нел, нека да го призная първи! Обичам те и съжалявам за избухването си.

Избухването… Първо се бяха скарали ожесточено, а после яхтата се бе пръснала. Детектив Бренън й каза, че било прекалено рано да знаят дали изтичане на горивото е причинило експлозията.

Адам кръсти и двете си яхти на мен, помисли си Нел, а аз почти никога не се качвах на тях. Ужасно се страхувах от водата след попадането в онзи водовъртеж. Той все ме молеше да отида на яхтата с него и все обещаваше, че ще останем близо до брега.

Бе се опитала да превъзмогне страха си от океана, но напразно. Затова плуваше само в басейни и просто не можеше да понася малките съдове, където усещането за огромната маса вода под нея я изпълваше с ужаса, че ще се удави.

Но Адам обичаше яхтите. Това по някакъв начин се беше превърнало в плюс за нас, осъзна Нел. Така през уикендите, когато Мак искаше да го придружавам на разни политически сбирки или се налагаше да работя по някоя статия, Адам отиваше за риба.

А после се прибирахме у дома. И бяхме заедно. Компромиси и приспособяване… Щяхме да се оправим!

Загаси лампите във всекидневната и влезе в спалнята. Иска ми се да почувствам нещо! Иска ми се да плача и да тъгувам! А вместо това ми се струва, че мога само да чакам.

Но какво да чакам? Кого да чакам?

Съблече се и закачи грижливо зеления копринен костюм от „Ескада“. Когато го донесоха, Адам отвори кутията и го огледа внимателно.

— Ще изглежда великолепно върху теб, Нел — бе казал той.

Нел го бе облякла тази вечер, защото се надяваше, че и Адам се чувства зле след скандала им и ще се присъедини към компанията, макар и само за десерт. Беше си представяла как влиза точно когато носят тортата със свещичка, която беше традиция за рождените дни в „Четири сезона“.

Но той не дойде… Иска ми се да мисля, че е възнамерявал да се присъедини към нас, каза си Нел, докато вадеше памучната нощница от чекмеджето. После автоматично изми лицето и зъбите си. Образът в огледалото й беше непознат. Бледа жена с големи празни очи и тъмнокестенява коса, която обрамчваше лицето й с влажни къдрици.

Прекалено топло ли е тук, зачуди се Нел, забелязвайки капките пот по челото си. Ако е така, защо тогава й беше толкова студено? Сгуши се в леглото.

Миналата нощ не бе очаквала Адам да се прибере от Филаделфия и когато чу ключа му, не показа, че се е събудила. Нямах никакво желание да започвам спора за кандидатурата, помисли Нел, ядосана на себе си. А после, след като заспа, я беше прегърнал несъзнателно и промърморил името й. Сега Нел прошепна: