Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 21

— Нел, мога ли да направя нещо за теб?

Осъзна, че това беше гласът на Мак. Минаваше полунощ. Тържеството по случай рождения ден на Гърт премина, както беше планирано. Никой нищо не знаеше. Нел извини Адам за отсъствието му, като каза, че бил на важно събрание. Опита се да е убедителна, но разочарованието по лицето на Гърт и пресилената й веселост по време на вечерята я бяха настроили още повече против него.

Когато се прибра у дома в десет часа, твърдо бе решила да си изясни веднага нещата с Адам, разбира се, ако той не бе приел предизвикателството й да не се прибира. Щеше да му обясни положението, да изслуша възраженията му и да стигнат до някакъв компромис. Просто не можеше да понесе повече дни несигурност и раздразнение. Да си добър политик, означаваше да можеш да преговаряш и да правиш отстъпки, когато се налага. Нел си даде сметка, че същите качества се изискват и от една добра съпруга.

Когато влезе във фоайето обаче, осъзна, че лошото предчувствие, което я измъчваше цял ден, бе стигнало кулминацията си. Там я чакаха помощничката на Мак, Лиз Ханли, и детектив Джордж Бренън. Веднага разбра, че е станало нещо ужасно, но те отказаха да говорят навън.

После, колкото се може по-деликатно, детектив Бренън й описа инцидента. Извини се и каза, че се налага да й зададе няколко въпроса.

Имало свидетели, които видели мъжа й да се качва на яхтата, последван от още поне трима души. Дали тя знае имената им.

Прекалено зашеметена, за да възприеме истината, Нел му обясни, че ставало дума за събрание на партньори и Уинифред Джонсън, сътрудничката на Адам, също щяла да присъства. Изреди му имената на всички, дори му предложи да потърси телефонните им номера, но детективът й каза, че ще се справи сам, а тя трябвало да легне и да се опита да поспи. Медийната лудница щяла да започне на сутринта и Нел щяла да се нуждае от всичките си сили.

— Ще се върна утре, за да поговорим отново, госпожо Коулиф. Ужасно съжалявам!

Докато детективът се сбогуваше, пристигнаха Мак и Гърт, повикани от Лиз.

— Нел, лягай си! — веднага нареди дядо й.

Гласът му винаги бе имал невероятната способност да звучи едновременно категорично и загрижено.

— Мак е прав, Нел. Следващите няколко дни няма да са лесни — намеси се Гъртруд Макдермот, сядайки на канапето до нея.

Нел се вгледа в двамата старци — единственото семейство, което имаше сега. С лека усмивка си спомни как един от приятелите на дядо й веднъж бе казал:

— Как може Корнелиъс и Гъртруд да си приличат толкова много на външен вид, а да са толкова различни?

И двамата имаха гъсти бели коси, яркосини очи, тънки устни и остри брадички. Но изражението на Гърт беше спокойно, а Мак винаги бе готов за борба.

— Ще остана при теб тази вечер — предложи леля й.

Нел поклати глава.

— Благодаря ти, лельо Гърт, но имам нужда да съм сама.

Лиз се върна да се сбогува. Нел я изпрати до вратата.

— Нел, ужасно съжалявам. Когато чух новините по радиото, веднага дойдох тук. Знам, че за Мак си най-ценното на света. Знам също, че той се чувства отвратително заради Адам, макар винаги да е бил малко рязък с него. Ако има нещо, което мога да направя…