Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 20

Половин час по-късно телефонът звънна. Гласът на Питър Ланг звучеше измъчено.

— Претърпях катастрофа. Един от онези проклети камиони с ремарке. За щастие, оживях. Ченгетата настояват обаче да отида до болницата, за да ме прегледат и да се уверят, че няма нищо сериозно. Можете да отмените събранието или да го проведете без мен. Вие решавате. След прегледа се прибирам у дома.

Пет минути по-късно „Корнелия II“ отплава от пристанището. Лекият бриз се засилваше, а облаците скриха слънцето.

11.

— Не се чувствам добре — оплака се осемгодишният Бен Тъкър на баща си, докато стояха край парапета на туристическото корабче, което се връщаше от Статуята на свободата.

— От вълните е — каза баща му, — но след малко ще сме на брега. Огледай се. Скоро няма да идваме пак в Ню Йорк, затова искам добре да запомниш всичко.

Очилата на Бен се бяха зацапали и той ги свали, за да ги почисти. Пак ще ми разправя, че Статуята на свободата е подарена на Щатите от Франция, но чак след като Ема Лазарус написала поема, за да се съберат пари за основата й, и че дядо ми бил едно от децата, които също помогнали за средствата. Писна ми вече, помисли си Бен.

Всъщност му беше харесало да види Статуята на свободата и остров Елис, но сега съжаляваше за екскурзията, защото чувстваше, че всеки момент ще повърне. Корабчето направо вонеше на дизел.

Бен се вгледа с копнеж в частните яхти. Искаше му се да е на някоя от тях. Един ден, когато спечелеше много пари, това щеше да бъде първата му покупка — луксозна яхта. Когато тръгнаха към остров Елис, във водата имаше десетки. Сега, тъй като вече притъмняваше, не бяха останали много.

Очите му се спряха на „Корнелия ІІ“.

Далекогледството му беше толкова силно, че можеше спокойно да прочете надписа.

Внезапно се ококори.

— Неееееее!

Дори не усети, че е извикал на глас, нито пък, че викът му — полупротест, полумолба — бе повторен от всеки на корабчето, както и от всички в долната част на Манхатън и Ню Джърси, които в момента гледаха натам.

„Корнелия ІІ“ бе избухнала, превръщайки се внезапно огромно огнено кълбо.

Преди баща му да го завърти и притисне към себе си и преди милостивият шок да замъгли гледката на летящи части от тела, Бен забеляза нещо, което се заби в подсъзнанието му, където щеше да остане дълго и да доведе до безброй кошмари.

12.

А аз дори му казах да не се прибира у дома, агонизираше Нел. Той ми отвърна: „Надявам се, че не го мислиш сериозно“, на което не му отговорих нищо. Мислех да му звънна по-късно и да се опитам да оправя нещата, но бях прекалено упорита и горда. Господи, защо не му се обадих? През целия ден усещах някаква тежест, зловещо предчувствие за нещо ужасно.

Уинифред! Когато я видях, разбрах, че ще умре. Как е възможно?

Приличаше на това, което изпитах при смъртта на мама и татко. Спомням си как се връщах от детската площадка след междучасието и внезапно усетих, че те са при мен. Мама ме целуна по бузата, а татко разроши косата ми. Бяха дошли да се сбогуват с мен. Адам, моля те, кажи ми сбогом. Дай ми шанс да ти призная колко съжалявам.