Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 18

— Искаш да кажеш, че дъртият лицемер е взимал рушвети за онези оферти? — възкликваше Адам, а после я успокояваше, ако тя се притеснеше от приказливостта си.

Обещаваше й, че никога няма да каже и дума от това, което е чул от нея. Спомняше си и вечерта, когато й бе подхвърлил с обвинителен тон:

— Уинифред, не можеш да ме измамиш. Има някой в живота ти.

И тя му беше споделила, дори му издаде името. От тогава наистина започна да му се доверява. Спомена му, че може да се грижи за себе си.

Униформеният администратор във фоайето остави слушалката на вътрешния телефон и каза:

— Качете се, госпожице Джонсън. Госпожа Коулиф ви очаква.

Адам я беше помолил да му вземе куфарчето и синьото сако на път за срещата. Типично за него, молбата му прозвуча извинително.

— Изфучах адски бързо от къщи тази сутрин и ги забравих — обясни й той. — Оставих ги на леглото в стаята за гости. Бележките за събранието са в куфарчето ми, а ще имам нужда от сакото, ако все пак променя решението си и отида на вечерята в „Четири сезона“.

По тона му Уинифред усети, че е имал сериозна разправия с Нел и това подсили убеждението й, че бракът им отива по дяволите.

Докато се качваше нагоре с асансьора, се замисли за предстоящата среща. Радваше се, че щяха да я проведат на яхтата. Обичаше водата. Струваше й се романтично, макар целта на събирането да бе напълно делова.

Освен нея самата, щяха да присъстват и тримата съдружници по проекта „Вандермиър“ — Адам, Сам Краус и Питър Ланг. Петият бе Джими Райън, един от бригадирите на Сам Краус. Уинифред не знаеше със сигурност защо и той беше поканен, но бе забелязала, че напоследък Джими е в доста лошо настроение. Сигурно искаха да разберат причината и да разрешат проблема.

Знаеше, че всички ще са разтревожени заради историята в днешните вестници. Самата тя не се притесняваше ни най-малко. Всъщност дори й беше интересно. Най-лошото, което можеше да се случи в подобна ситуация, ако са те нарочили, е да платиш глоба. Бръкваш в задния си джоб и проблемът престава да съществува.

Вратата на асансьора се отвори. Нел вече я чакаше във фоайето.

Уинифред обаче видя как учтивата й усмивка рязко изчезва.

— Нещо лошо ли има?

Мили Боже, помисли си Нел уплашено, какво точно става? Защото, щом погледна към Уинифред, в съзнанието й отекнаха ужасните думи: „Пътуването на Уинифред на тази земя свърши.“

10.

Адам пристигна на яхтата петнадесет минути преди останалите. Влезе в кабината и видя, че хората от службата за сервиране вече бяха идвали. На масата имаше поднос със соленки и различни видове сирена. Това означаваше, че бюфетът и хладилникът също са заредени. Според него уюта на яхтата, съчетан със светския тон, който напитките придаваха, развързваше езиците — и на съдружниците, и на потенциалните клиенти. В подобни случаи любимото питие на Адам — водка с лед — често бе заменяно с обикновена вода, факт, който той грижливо криеше.