Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 2
Мери Хигинс Кларк
Не мога да позволя да ме отнесат, помисли си тя паникьосано. Не мога! Това значи никога да не се върна! Нел успя да се ориентира и за миг съзря брега и раирания чадър.
— Помощ!
Усилието да изпищи се удави в солената вода, напълнила устата й. Течението безмилостно я теглеше надолу. Бе прекалено силно, за да се бори с него.
Нел отчаяно се обърна по гръб и отпусна ръце. След секунда обаче отново се противопоставяше на ужасното усещане, че тялото й се отдалечава от брега без никаква надежда за спасение.
Не искам да умра! Не искам да умра! Поредната вълна я вдигна и я запрати още по-навътре.
— Помощ!
Захлипа.
Тогава, така внезапно, както бе започнало, всичко приключи. Невидимите пенливи окови я освободиха. Нел размаха ръце. Точно за това говореха пиколата. Вече бе встрани от водовъртежа.
Не попадай отново в него! Заобиколи го!
Но беше прекалено изморена. И прекалено навътре в морето. Погледна към далечния бряг. Клепачите й натежаха. Водата й се струваше топла и уютна като одеяло. Доспа й се.
„Плувай, Нел, ще успееш!“ Беше гласът на майка й.
„Раздвижи се, Нел!“ Настойчивата команда на баща й разбуди сетивата й и прогони отмаляването. Подчини се покорно. Заплува, правейки широк кръг около водовъртежа. Всяко поемане на въздух беше мъчително, всяко движение на ръцете — невероятно усилие.
Няколко агонизиращи минути по-късно, почти напълно изтощена, Нел успя да се гмурне в една надигаща се вълна, която я понесе към брега. Вълната се разби и я изхвърли на твърдия мокър пясък.
Трепереше цялата. Опита се да се изправи. Здравите ръце на дядо й я вдигнаха на крака.
— Вече щях да те викам — рязко каза Корнелиъс Макдермот. — Повече никакво плуване за днес, млада госпожице. Закачиха червено знаме. Наблизо имало водовъртежи.
Нел само кимна.
Със загрижено лице Макдермот свали хавлията си и я уви около нея.
— Изстинала си, Нел. Не трябваше да оставаш вътре толкова дълго.
— Благодаря, дядо. Добре съм.
Нел реши, че е по-разумно да не разказва на любимия си дядо какво се бе случило преди малко. А най-вече не искаше той да знае, че отново бе влязла във връзка с родителите си, преживяване, което според този прагматичен човек бе просто детска фантазия.
1.
Нел забърза по познатия път от апартамента си на Парк Авеню и Седемдесет и трета улица към офиса на дядо си на Седемдесет и втора и Йорк. От получената безапелационна покана да бъде там преди три часа, разбра, че положението с Боб Горман сигурно е станало напечено. В резултат на което не очакваше срещата с нетърпение.
Потънала в мисли, Нел не обръщаше внимание на възхитените погледи. С Адам бяха щастливо женени. Все пак знаеше, че някои хора намират високите жени със спортна фигура, къси кестеняви коси, тъмносини очи и пълни устни за доста привлекателни. Докато растеше и често участваше в публични прояви с дядо си, Нел бе забелязала, че когато я описваха в медиите, обикновено използваха точно думата „привлекателна“.
