Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 5

— Това пък какво означава? — беше попитал Корнелиъс.

Нел си спомни как му бе подала речника.

— Адютантът е твой подчинен или помощник, на когото имаш пълно доверие. В момента съм и двете за теб.

— В момента? — беше попитал той.

— Докато се пенсионираш и заема мястото ти.

— Нел? — Корнелиъс Макдермот прекъсна спомените й. Ти беше само едно нахакано хлапе, когато каза тези думи, но вярваше в тях.

— Помня.

Макдермот застана пред нея. Наведе се и доближи лице до нейното.

— Нел, не изпускай момента. Ако го направиш, ще съжаляваш. Когато Горман потвърди, че няма да се кандидатира, ще се появят доста желаещи. Искам да привлечеш вниманието от самото начало.

— Кога е началото? — предпазливо попита Нел.

— На традиционната вечеря на тридесети. Вие с Адам ще присъствате. Тогава Горман ще съобщи намерението си да се оттегли, когато мандатът му приключи. Ще се просълзи и ще сподели, че му е било адски трудно да вземе това решение. Но нещо му е помогнало. И след като си издуха носа, ще посочи към теб, за да каже, че ти — Корнелия Макдермот Коулиф — ще се кандидатираш за мястото, заемано от дядо ти в продължение на петдесет години. Корнелия ще замени Корнелиъс. Вълната на третото хилядолетие.

Очевидно доволен от себе си и от идеята си, Макдермот се усмихна широко.

— Нел, ще бъде страхотно!

С леко съжаление Нел си припомни как преди две години, когато Боб Горман се кандидатира за мястото на дядо й, бе изпитала лудо нетърпение да види себе си там. Мак беше прав. Тя беше политическо животно. Ако не влезеше в играта сега, можеше да стане прекалено късно.

— Какъв е проблемът на Адам, Нел? Преди не ти правеше такива номера.

— Знам.

— Не вървят ли нещата между вас двамата?

— Всичко е наред. — Успя дори да се усмихне, за да покаже колко абсурден е въпросът.

Откога всъщност продължаваше това, зачуди се тя. В кой момент Адам бе станал разсеян и започна да се отдалечава от нея? Отначало отхвърляше с лекота загрижените й въпроси. После Нел долови гневни нотки в гласа му. Наскоро му беше казала прямо, че ако се е появил сериозен проблем във връзката им, тя има право да знае. „Да не си наясно е най-ужасното“ — беше споделила тогава.

— Къде е Адам?

— Във Филаделфия.

— Откога?

— От вчера. Ще участва в семинар за архитекти и дизайнери. Връща се утре.

— Искам го на вечерята на тридесети. Да седи до теб и да аплодира решението ти. Ясно ли е?

— Чак да аплодира.

— Когато се оженихте, той се радваше, че ще бъде съпруг на бъдещ политик. Какво го накара да промени мнението си?

Ти, помисли си Нел. Адам започна да ревнува.

Когато се ожениха, бе наистина ентусиазиран от идеята й да продължи да работи като помощник на Мак. Но позицията му се промени, когато дядо й реши да се пенсионира.

— Нел, животът ни няма да се върти около великия Корнелиъс Макдермот — беше казал съпругът й. — Писна ми да си вечно на негово разположение. Мислиш ли, че нещата ще се оправят, ако се кандидатираш за мястото му? Е, имам новини за теб. Той няма да ти даде дъх да си поемеш!

Децата, които очакваха, не се появяваха. Те станаха също част от спора.