Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 6

— Не познаваш нищо друго, освен политиката — беше се оплакал Адам. — Остави я, Нел. „Джърнъл“ искат да пишеш за тях. Може пък да ти хареса да си свободна.

Молбите му й помогнаха за решението. Сега, обмисляйки аргументите на дядо си, гарнирани със заповеднически тон и изкушения, Нел откровено призна пред себе си, че политическите коментари не й бяха достатъчни. Искаше да участва в събитията.

Най-после каза:

— Мак, ще сложа картите на масата. Адам е мой съпруг и аз го обичам. Ти обаче никога не си го харесвал.

— Не е вярно.

— Ще го кажа иначе. Откакто създаде своя собствена фирма, си му ядосан. В случай че се кандидатирам, нещата ще тръгнат постарому. Ние с теб ще прекарваме много повече време заедно. Ако държиш това да стане, трябва да ми обещаеш, че ще се отнасяш към Адам така, както би искал да се отнасят към теб в подобна ситуация.

— Да обещая, че ще го притисна към гърдите си?

Час по-късно Нел напусна кабинета на Корнелиъс Макдермот. Решението да се кандидатира за мястото, освободено от Боб Горман, беше взето.

2.

За трети път вече Джед Каплан минаваше покрай офиса на архитектурна фирма „Адам Коулиф и съдружници“ на Двадесет и седма улица и Седмо авеню. Витрината на партера приковаваше вниманието му с модела на модерна четиридесететажна сграда с офиси и магазини, увенчана с позлатен купол. Семплият постмодернизъм с изчистена фасада от бял варовик зашеметяващо контрастираше с топлината на тухлената кула, от която сякаш струеше светлина, докато куполът бавно се въртеше.

Джед пъхна ръце в джобовете на джинсите си и се наведе напред, долепил лице за стъклото. Във вида му нямаше нищо необичайно или впечатляващо. Среден ръст, слаб, с къса руса коса.

Видът му обаче подвеждаше, защото под избелялата риза тялото му беше стегнато, мускулесто и здраво. Внимателният поглед щеше да открие, че кожата му е доста позагрубяла от слънцето и вятъра. А един истински контакт с очи би притеснил повечето хора.

Беше на тридесет и осем. По-голямата част от живота си бе прекарал като самотен скитник. След пет години в Австралия се бе завърнал у дома за едно от редките си посещения на овдовялата си майка, при което научи, че тя беше продала малкия парцел в Манхатън, който принадлежеше на семейството от четири поколения. Сградата бе подслонявала цъфтящ на времето, но сега едва кретащ, бизнес с кожи и апартаменти под наем.

Джед реагира остро на продажбата и се скара жестоко с майка си.

— Какво очакваше да направя? — бе запитала тя. — Сградата се рушеше, застраховката поскъпваше, данъците се качваха, наемателите се изнесоха. Бизнесът с кожи пропадна. Ако още не си чул, вече не е модерно да носиш кожи.

— Татко искаше аз да владея този имот! — бе изкрещял Джед. — Нямаше право да го продаваш!

— Баща ти също така искаше ти да си добър син. Да се ожениш, да имаш деца и свястна работа. А ти дори не дойде, когато ти писах, че той умира — бе отвърнала майка му през сълзи. — Кога за последен път си виждал снимка на кралица Елизабет или Хилари Клинтън, облечени в кожи? Адам Коулиф ми плати добре. Сега имам пари в банката и през малкото време, което ми остава, ще мога да спя спокойно, без да се тревожа за сметки.