Читать «Непрогледност» онлайн - страница 14

— Едва ли. — Доктор Мъри също се засмя. — Този човек е някакво дете чудо от Уолстрийт. Не, не е орално. Венозно.

Лори преглътна, като се опитваше да прогони стари нежелани спомени. Гърлото й внезапно бе пресъхнало.

— Има ли хероин? — попита тя.

През шестдесетте години бе станала особено популярна сместа от хероин и кокаин, която се наричаше „бърза топка“.

— Хероин няма — каза доктор Мъри. — Само кокаин, но явно огромна доза. Щом температурата му беше 42,2 градуса, когато я премерихме, бог знае каква е била приживе.

— Е, случаят ми се струва доста ясен — рече Лори. — Какъв е въпросът? Ако се чудите дали е за съдебен лекар, отговорът е „да“.

— Не, това го знаем — отвърна доктор Мъри. — Не е там проблемът. По-сложен е. Мъжът е бил намерен от приятелката си, която пристигна с него. После дойдоха и родителите му. И да ви кажа, имат страхотни връзки, нали разбирате… С една дума, сестрите установиха, че Дънкан Андрюс носи в портфейла си картон за даряване на органи, и се обадиха на съответния служител. Без да знае, че случаят е за съдебен лекар, той се свързал със семейството и попитал дали може да вземе очите, тъй като те са единствената тъкан, освен костите, която може да се използува. Нали разбирате, не обръщаме особено внимание на тези карти за дарения на органи, освен ако близките не са съгласни. Но те пък се съгласиха. Казаха, че определено държат да зачетат желанията на покойния. Мен ако питате, просто им се иска да повярват, че синът им е умрял от естествена смърт. Но както и да е, решихме да проверим при вас как се постъпва в подобни случаи, преди да предприемем каквото и да било.

— Близките наистина ли са се съгласили? — попита Лори.

— Казвам ви, при това настояват — отвърна доктор Мъри. — Според приятелката му те двамата с покойния са си говорили няколко пъти, че липсват органи за присаждане, и заедно са отишли в хранилището за органи в Манхатън, за да се запишат за дарители в отговор на призива на хранилището по телевизията миналата година.

— Господин Дънкан Андрюс си е бил доста голяма доза кокаин — каза Лори. — Оставил ли е писмо, че се самоубива?

— Не — отговори доктор Мъри. — Нито е бил в депресия, поне така твърди приятелката му.

— Доста странна ситуация — каза Лори. — Аз лично смятам, че можете да изпълните желанието на близките, това не ще попречи на аутопсията. Но нямам право да вземам такова решение. Затова ще питам началниците и веднага ще ви се обадя.

— Много съм ви благодарен — рече доктор Мъри. — Ако ще правим нещо, добре е да не губим време.

Лори затвори, остави с известно нежелание разглобената маша и се върна в моргата. Без да си слага необходимото облекло, тя показа глава през вратата и веднага забеляза, че Бингам го няма.

— Шефът те е оставил да продължиш сам? — попита тя Пол.

— На мен малко ми трябва — отвърна й той, като се обърна към нея. Маската леко заглушаваше гласа му. — Имам късмет, че трябваше да се връща горе за пресконференцията, която сам е насрочил. Сигурно си мисли, че мога поне да зашия трупа.