Читать «Покана за екзекуция (Романи)» онлайн - страница 139

— Каталогът — каза библиотекарят, чието слово се отличаваше с някаква предизвикателна лаконичност.

— Добре, оставете го — каза Цинцинат, — ще си избера. Ако искате да почакате, седнете, заповядайте. А ако искате да си идете…

— Да си ида — каза библиотекарят.

— Добре. Тогава по-късно ще предам каталога по Родион. Ето, можете да ги вземете… Тези списания на древните — те са прекрасни, трогателни… С този тежък том, да ви кажа, като с камък потънах на дъното на времето. Упойващо чувство.

— Не — каза библиотекарят.

— Донесете ми други, ще ви напиша от кои години. И някакъв роман, по-нов. Отивате ли си вече? Всичко ли взехте?

Когато остана сам, Цинцинат се зае със супата; в същото време запрелиства каталога. Основната му част беше грижливо и красиво отпечатана; сред печатния текст бяха ситно, но ясно вписани на ръка с червено мастило множество заглавия. Неспециалист мъчно би се ориентирал в каталога заради подредбата на заглавията — не по азбучен ред, а по броя на страниците във всяка книга, при това пак там бе отбелязано колко (за да се избегнат съвпаденията) допълнителни листа са залепени към една или друга. Затова Цинцинат търсеше без определена цел, а ей така, както му падне. Каталогът се поддържаше в образцова чистота; толкова по-чудно беше, че върху белия гръб на една от първите страници детска ръка бе направила с молив серия рисунки, чийто смисъл Цинцинат не долови веднага.

V

— Разрешете да ви честитя от сърце — с кадифен бас каза директорът, когато на другата сутрин влизаше в килията при Цинцинат.

Родриг Иванович изглеждаше още по-празничен от обикновено: гърбът на парадния, му редингот беше като на файтонджия — бухнал от вата, широк, плоско загладен, перуката му лъщеше като нова, козуначното тесто на брадичката му беше напудрено като кекс, а в петлицата му се розовееше восъчно цветче на точки. Иззад снажната му фигура — той тържествено се спря на прага — надничаха любопитно също празнични, също напомадени служители от затвора. Родион дори бе окачил някакво орденче.

— Готов съм. Ей сега ще се облека. Знаех, че ще е днес.

— Честито — повтори директорът, без да обръща внимание на припрените движения на Цинцинат. — Имам честта да доложа, че от днес вече си имате съсед — да, да, току-що се нанесе. Изгледахте си очите, нали? Нищо — сега с обичен приятел, с другар в игри и забави няма да ви бъде толкова скучно. Освен това — разбира се, да си остане между нас, мога да ви съобщя, че дойде разрешение да се видите със съпругата си: demain matin12.

Цинцинат се отпусна върху леглото и каза:

— Да, това е добре. Благодаря ви, кукло, файтонджийо, нацапотен мръснико… Извинете, малко…