Читать «Покана за екзекуция (Романи)» онлайн - страница 377

137

Вж. Maša Kovačič, цит. съч., с. 360. — Б.а.

138

Неслучайно в прародителката на съвременните антиутопии — Поемата за Великия инквизитор (у Достоевски) — затворник и едновременно съдия на проектирания свят на несвободата се оказва, „личността на личностите Исус Христос“. Вж. Р. Гальцева, И. Роднянская. Помеха — человек, сп. „Новый мир“, кн. 12, 1988 г., с. 220. — Б.а.

139

А. Долинин, цит. съч., с. 19. — Б.а.

140

Р. Гальцева, И. Роднянская, цит. съч., с. 221. — Б.а.

141

Вж. Maša Kovačič, цит. съч., с. 362. — Б.а.

142

И тук е допустима литературна алюзия — с Т. С. Елиът и неговата стихосбирка „Безплодната земя“, 1922 г. — Б.а.

143

В. Ерофеев намира в дадения от „Други брегове“ набоковски рай „парафраза на християнската божествена йерархия“: Бог-отец (бащата), Майката на Бог-син — олицетворение на всеотдайна обич, „райската“ среща с идеализираната любима в навечерието на „изгнанието“… Една структура, чрез която Набоков наистина възстановява „паметта на изначалното, идеално състояние на света“ и гради втора, художествена действителност, чиято „компенсираща“ функция се опира на подчертавания от текста паралелизъм с библейския мит, като поема от него високите внушения, светостта на преданието. Вж. В, Ерофеев, цит. съч., с. 139. — Б.а.

144

Превод — К. Кадийски. — Б.а.