Читать «Гадателката» онлайн - страница 6

— Е, поне всички дишат кислород — промърмори Мишката. — Мразя, когато се сменя околната среда. — Обърна се към Мерлин. — Забеляза ли вече къде са служебните асансьори?

Той се намръщи.

— Не виждам такива.

— Трябва да има. Никога не допускат обслужващия персонал да се вози в асансьорите за клиенти, защото те плащат. — Тя замълча. — Може би трябва да уведомиш ръководството, че се готвим да изнесем представление за клиентите им тази вечер, преди да си помислят, че подготвяме обир.

— А ти какво ще правиш през това време?

— Ще подготвям обира — отвърна с усмивка Мишката.

Мерлин се приближи до рецепцията, а Мишката се качи с асансьора на седмия етаж и се увери, че може да се справи с ключалките. После се опита да слезе до партера и да огледа пералнята, но откри, че асансьорът спря на първия етаж. Така че се присъедини към магьосника тъкмо когато той излизаше от офиса на управителя.

— Всичко ли е уредено?

— Няма да ни създават проблеми, а това ще оправдае мотаенето ни из хотела този следобед.

— Добре. А сега хайде да обядваме.

Миг по-късно влязоха в главния ресторант. Всички маси бяха свободни освен две и Мерлин се отправи към най-отдалечения ъгъл.

— Виждаш ли оня извънземен ей там? — прошепна той и посочи самотника на едната маса.

— Хуманоида с нездравия цвят на лицето? — попита тя.

Мерлин кимна.

— Облечен е изцяло в сребро. Добре го огледай.

— Защо?

— Изчакай да посегне към нещо и ще видиш.

Като по поръчка извънземният повика келнера и Мишката видя, че от четирите му ръце едната е ампутирана.

— От каква раса е? — попита тя.

— Не знам, но ако правилно предполагам, това е Оли Трите юмрука.

— Никога не съм го чувала.

— Просто стой далеч от него.

— Престъпник ли е?

— Ловец на глави. Казват, че е убил над трийсет човека и че никога не приема поръчки против своята раса. — Магьосникът се замисли. — Ще ми се да зная защо е на Уестърли, обикновено се подвизава на Вътрешната граница.

— Освен ако не преследва нас.

— Хайде де, няма заповед за ареста ни никъде из териториите на Демокрацията.

— Доколкото ти е известно…

— Доколкото е известно някому — отговори убедено той. — Както и да е. Ако случайно налетиш на него довечера, извини му се и изчезвай по най-бързия възможен начин.

Мишката кимна и натисна клавишите на малкия компютър с менюто. Секунда по-късно Мерлин я настъпи по крака.

— Сега пък какво?

— Не се обръщай и не се опитвай да го огледаш. Видя ли кой се присъедини към извънземния току-що?

Тя извърна глава.

— Казах да не се оглеждаш! — изсъска Мерлин.

— Добре де — Мишката впери поглед в магьосника. — Голям брадат човек с цял арсенал на колана си. Предполагам, че познаваш и него?