Читать «Гадателката» онлайн - страница 15

— Все още не съм чул никакво предложение — отбеляза Мерлин. — Или ми кажете какво търсите и колко сте готов да платите, или отивайте да досаждате на някого другиго.

— Вече ви направих доста щедро предложение — ще живеете.

— Май забравяте кой държи пистолета.

Маклемор вдигна рамене и отговори небрежно:

— Това не е нещо, което ще забравя лесно. За Бога, та всеки в тая таверна вижда, че сте насочили оръжие срещу мен. — Внезапно се усмихна. — Но не знаете кои са моите хора…

— Мишке? — попита Мерлин, без да сваля очи от мъжа пред себе си. — Някакви предложения?

— Няма никакви помощници — обади се студено Мишката. — Хора като него винаги работят сами.

— И аз мисля така — кимна магьосникът.

— Ако не иска да си тръгне, застреляй го — предложи Мишката.

— Има доста свидетели — напрегна се внезапно Маклемор.

— Не им пука за никого от нас — отговори Мишката.

— Извинете ме, че го казвам, но вие сте една жестока малка дама, госпожо — заяви Маклемор, а дясната му ръка леко се премести към брадвичката, затъкната в колана му.

Внезапно Мишката се изправи и хвърли ножа си по него. Улучи го в рамото, той извика от болка.

— Никой не може да се отнася така с Джак Сатъра! — изрева мъжът, като несръчно се опитваше да докопа брадвичката с лявата си ръка.

Чу се тихо бръмчене от лазерния пистолет на Мерлин и Маклемор се строполи на пода, главата му пушеше и цвърчеше.

— Чудесно — измърмори Мерлин, срещайки погледите на хората от бара, които се бяха обърнали да видят какво става. — Сега какво?

— Веднага се омитаме от тук — рече Мишката и с рязко движение измъкна ножа си от рамото на убития мъж.

— Тръгни към вратата.

Тя кимна и направи както й каза, докато Мерлин се изправяше пред събралите се зрители.

Никой не помръдна. Тишината бе почти осезаема, нарушавана единствено от скърцането на вентилаторите, които продължаваха да се въртят бавно.

— Той ни заплаши — проговори накрая Мерлин, като отстъпваше към вратата. — Беше акт на самозащита.

Барманът, който досега не бе помръднал, взе една чаша и започна да я бърше разсеяно.

— Никой няма да оспори това, докато си насочил този истолет към нас, господине — отговори той. — И никой няма да пролее горчива сълза на гроба на Джак Сатъра.

— Радвам се, че се отнасяте толкова разумно към случилото се — Мерлин стигна до вратата.

— Ти държиш пистолета.

— Просто го запомнете.

— Все пак ще ви дам един малък съвет — продължи барманът. — Аз не бих използвал пистолета срещу следващия приятел, който поиска да говори с вас. Няма да остане какво да погребем.

— Кой още ме търси?

— Скоро ще разберете — отвърна барманът. — Не знам какво притежавате, господине, но някои опасни хора не искат да го задържите.

— Кои?

— Ще ги познаете, като ги срещнете.

— Ако вие ги видите пръв — рече Мерлин, — кажете им, че съм миролюбив човек и че всичко, което имам, е за продажба.

— Ще го направя — съгласи се барманът. — Сега ми направете услуга и се махайте оттук, преди да ви намерят. Не искам да ми срутят таверната.