Читать «Гадателката» онлайн - страница 14

— Опасявам се, че не — изрече Мерлин.

— Е, галактиката е голяма — сви леко рамене Маклемор. — Няма причина да знаете името ми. А вие сте Мерлин Магьосника, нали?

— Мерлин Великолепния — поправи го Мерлин. — А това е моята асистентка — добави той и посочи към Мишката.

— Приятно ми е да се запозная с вас — усмихна й се високият мъж.

— Къде видяхте мое представление? — заинтересува се Мерлин.

— О, никога не съм ви гледал — възрази Маклемор. — Не се интересувам много от магия.

— Значи не съм ви разбрал правилно — извини се Мерлин. — Май казахте, че сте били на мое представление.

— Казах, че знам кои сте. Това не е едно и също. — Замълча за миг. — Както и да е, иска ми се да ви почерпя с по една бира и да си поговорим по работа.

— Какво продавате? — попита Мишката, като незабелязано извади ножа от ботуша си, но продължи да държи ръцете си под масата.

Маклемор се усмихна.

— Нищо не продавам, мадам. Не се занимавам с продажби.

— Добре — съгласи се тя студено. — А какво купувате?

Той продължи да се усмихва.

— Да ви призная истината, не се занимавам и с покупки.

— Какъв бизнес въртите тогава?

— Ами това-онова. — Той се обърна към Мерлин. — Преди няколко дни бяхте на Уестърли, нали?

— Засяга ли ви? — запита Мерлин.

— Не ме интересува къде ходите — отговори Маклемор. — Уестърли е като всеки друг свят, дори по-добър от повечето. — Внезапно се наведе напред и напрегнато се взря в магьосника. — Но докато бяхте там, вие взехте нещо, което не ви принадлежи. — Той направи малка пауза. — А това вече ме засяга.

— Не знам за какво говорите — отвърна Мерлин.

— Мисля, че знаете — настоя Маклемор. — Говоря за нещо, което сте взели от стая на извънземен.

— Аз съм магьосник, а не крадец — защити се Мерлин. Замълча за миг и срещна погледа на Маклемор. — Но просто от любопитство, колко струва този липсващ предмет?

— Мисля, че знаете, иначе не бихте го взели.

— Нищо не съм взимал.

— А аз мислех, че ще говорим делово — въздъхна Маклемор. — Вместо това вие оскърбявате моята интелигентност. Кой нормален човек не би се обидил при това положение?

Той отново се усмихна, но само с устни, очите му останаха студени и безчувствени.

— Уверявам ви, че не съм възнамерявал да ви оскърбя. А колкото до работата — продължи внимателно Мерлин, — не съм чул никакви делови предложения досега.

— Все още сте живи — отговори Маклемор. — Но това няма да е задълго.

Мерлин изглеждаше повече отегчен, отколкото уплашен.

— Заплашвали са ме специалисти.

Той протегна ръка нагоре, щракна с пръсти и в следващия миг вече държеше малък лазерен пистолет, насочен към главата на високия мъж.

— Много добре — призна Маклемор. — Може би трябва и аз да се позанимавам с магия.

— А може би трябва по-малко да си пъхате носа в чужди работи — отряза го Мерлин.

— По-добре е да се споразумеете с мен. Ще ви се наложи да го направите с някого, преди да си тръгнете от тази планета.

— Никой не знае, че сме тук.

Маклемор се изкиска развеселено.

— А аз как разбрах — или си мислите, че живея на тази кална дупка? — Той се обърна към Мишката. — Ще срещнете много други хора, които няма да са дружелюбни и разумни като мен, госпожо. По-добре кажете на вашия приятел да се споразумее с мен, докато може.