Читать «Гадателката» онлайн - страница 138

Оли Трите юмрука като че ли помисли по въпроса, после махна на Гробаря Смит, който закрачи към купчината сгради.

Ледения гледаше как мъжът се приближава по прашния път, като се опитваше да запази ума си напълно празен от мисли и планове, да избегне дори намек за решение какво смята да направи в следващия момент.

— Какво става тук? — попита остро Гробаря Смит, когато стигна на около двеста метра от тях.

— Това е Мендоса — каза Оли Трите юмрука. — Помниш ли го?

— Мислех, че е мъртъв — Смит продължи да върви към тях. Премигна срещу ярката слънчева светлина. — Променил си се, Мендоса.

— Той ни направи интересно предложение — обади се отново извънземният.

— Така ли?

— Да. Предложи ни три милиона кредита да…

Когато Смит насочи вниманието си към извънземния, Ледения извади ръчното си оръжие и простреля ловеца на глави в гърдите, после се хвърли на земята, претърколи се още веднъж и стреля в Оли Трите юмрука. Извънземният се хвана за корема и падна настрани.

— Добре — извика Ледения, като се изправи с усилие на крака и се обърна към пансиона. — Вече може да излезете.

Мишката се появи първа на вратата.

— Не мислех, че още си толкова добър с оръжието! — възкликна тя.

— Обзалагам се, че и никой друг не го мислеше — подхвърли многозначително Ледения и започна да изтупва прахта от себе си, като дишаше тежко.

Пенелопа и Лъжекостенурката излязоха от къщата и се приближиха до Мишката.

— Е, вече можем да тръгваме — въздъхна Мишката.

— Не може да е толкова просто — възрази Ледения и погледна към малкото момиче. — Нали?

Пенелопа срещна погледа му и внезапно страхът изчезна от лицето й.

— Не — каза тя.

Изведнъж Ледения усети пронизваща болка отзад в левия си крак — лазерен лъч изгаряше панталона и плътта до костта. Той падна на земята и хвана крака си с две ръце, сетне обърна глава да види какво става.

Оли Трите юмрука се бе надигнал и държеше лазерен пистолет в свободната си ръка.

— Ти ме излъга, Мендоса — прошепна дрезгаво той. После насочи пистолета към Пенелопа и се опита да задържи ръката си неподвижна. — Сключихме сделка. Ако аз не мога да я имам, никой друг не ще я има.

— Застреляй го! — изкрещя Пенелопа и се затича към Мишката.

Мишката инстинктивно я прегърна, а пистолетът на Оли Трите юмрука и безшумното оръжие на Лъжекостенурката стреляха едновременно.

Оли Трите юмрука изръмжа още веднъж, претърколи се и умря. Мишката падна на колене, върху тялото й се виждаше малко димящо петно.

— Пенелопа? — опита се да фокусира поглед тя.

— Обичам те, Мишке — каза тъжно момичето, без сълзи или признак на истерия.

После отстъпи леко назад и Мишката се строполи на земята.

— Съжалявам — обади се Лъжекостенурката. — Тя умря, за да те спаси… Трябваше да стрелям по-рано. Грешката е моя.

Ледения, все още държейки крака си, се обърна към малкото момиче и извънземния.

— Ти си същият глупак като нея! — изграчи той. — Кажи му чия е грешката, Пенелопа.

— Обичах я — рече малкото момиче.

— Тогава защо не каза на Костенурката да стреля по-рано? Знаеше какво щеше да направи той.

— Ти си виновен! — извика Пенелопа, а лицето й се сгърчи от детска ярост. — Ти я накара да спре да ме обича!