Читать «Гадателката» онлайн - страница 125

— Това, което е добро за нея, няма да е добро за нас.

— Та тя е човешко същество!

— Тя е повече от човешко същество — поправи я той. — И колкото повече расте, толкова по-малко човешко ще остава в нея.

— Тогава защо не се опита да я убиеш в момента, когато я видя на улицата?

Той погледна към питието си, после отново към нея.

— Съществува възможност да греша.

— Това е първото разумно нещо, което каза досега.

— Всичко, което казах, е разумно — възрази Ледения. — Може да греша колко зло е способна да причини. И няма да е първият път, когато греша… Но се съмнявам.

— Тогава отново те питам: защо въобще си тук? Защо не останеш в сянка и не оставиш ловците на глави да я отведат?

— Решил съм да стоя в сянка.

— Не разбирам.

— Ако тя уреди Вечното хлапе да ги убие всичките, тогава е толкова опасна, колкото я мисля. Ако ли не, ще се намеся аз.

— Това няма да докаже нищо. Видях го как убива осем миньори съвсем сам.

— Онези са били миньори, а тези са ловци на глави — Оли Трите юмрука, Джими Острието, Гробаря Смит и още половин дузина подобни потресаващи имена. Вечното хлапе е добър, но не чак толкова.

— Искаш да кажеш, че ще стоиш в сянка и ще го гледаш как умира, защитавайки Пенелопа?

— Първо, нищо няма да го направи по-щастлив от това да умре и, второ, не очаквам да умре.

— А какво точно очакваш?

— Очаквам да ги избие всичките, а после аз да се опитам да убия нея, независимо дали той ще се опита да ме спре или не… И ако се проваля, очаквам от теб да запомниш този разговор, да оставиш емоциите си настрана и да направиш това, което си задължена да направиш.

— Няма начин — отговори с равен глас Мишката.

— Тогава искрено те съжалявам… Изглежда винаги обичаш хора, които не заслужават. Веднъж заради това изгуби цяла година в извънземен затвор. Този път може да ти струва живота.

— Ти никога не си изпитвал чувства към мен! — извика Мишката. — А Пенелопа ме обича!

— Тя те обича, защото има нужда от майка и ти си точно това за нея. А какво ще стане, когато престане да изпитва такава нужда?

— Рано или късно всички малки момичета порастват и спират да се нуждаят от майки — отговори Мишката. — Това не означава, че престават да ги обичат.

— Но ти не си нейната майка — изтъкна той. — Когато порасне, тя няма да има нищо общо с теб, така както ти нямаш нищо общо с някое насекомо.

— Ако я познаваше, никога нямаше да кажеш такова нещо.

— Съвсем честно признавам, че не я познавам. Но мисълта ми е, че и ти не я познаваш. Тя изглежда и се държи като малко момиче, но не е такова… Зададох ти този въпрос и на Последен шанс, нека го повторя и сега: колко мъже и жени, както и извънземни, е убило това на вид нормално дете?

— Казах ти. Всеки път, когато е наранила или убила някого, беше акт на самозащита.

— Все още не си ми отговорила. Колко?

— Не знам.

— Повече от Вечното хлапе?

— Съмнявам се, но не това е важното. Тя не е платен убиец. Просто се опитва да оживее.

— Знам. Но нека ти задам друг въпрос тогава: показала ли е някога някакъв признак на съжаление или угризение на съвестта, че е отнела толкова много живот?