Читать «Клиентът» онлайн - страница 15

Джероум Клифърд започваше обаче да сдава багажа. Държеше се странно — изчезваше както сега, не се вясваше в кантората, не отговаряше на обажданията, все си мърмореше нещо под носа и прекаляваше с пиенето. Открай време си беше зъл и досаден, но напоследък бе станал страшно разсеян и хората започнаха да си шушукат зад гърба му. Честно казано, Бари смяташе, че трябва да си намери нов адвокат.

Оставаха нищо и никакви четири седмици, а Бари се нуждаеше от време. Отсрочка, забавяне на процеса, каквото и да било. Защо правосъдието се юрваше напред тъкмо когато не бива? От малък тръгна по ръба на закона и бе виждал някои дела да се влачат с години. Веднъж бяха завели дело срещу чичо му, но след три години изтощителна съдебна война правителството накрая вдигна ръце. А срещу Бари внесоха обвинение само бюро, лениво опъвайки кокалчетата на пръстите си. После любезно уведоми мистър Мулдано, че мистър Клифърд е напуснал кантората около девет часа сутринта и повече не се е обаждал.

Озверял, Ножа тръшна слушалката и се втурна по коридора, но когато наближи масите, побърза да си възвърне хладнокръвието и продължи с обичайната небрежна походка. Ресторантът почваше да се запълва. Часът наближаваше пет.

Бе искал само да пийне нещичко, а носле да седне на приятна вечеря с адвоката си, за да обсъдят кашата, в която се забърка. Няколко питиета и кротка вечеря, нищо повече. Ония от ФБР го дебнеха и подслушваха. Джероум напоследък се плашеше и от сянката си — миналата седмица бе споделил с Бари, че според него в кантората му имало микрофони. Затова бяха решили да се срещнат тук и да вечерят насаме, без страх от подслушвачи и разни хитри машинарии.

Трябваше непременно да поговорят. Джероум Клифърд вече петнайсет години водеше делата на най-отявлените престъпници в Ню Орлиънс — гангстери, наркобарони, политици — и се радваше на завидна слава. Беше лукав, продажен и готов да подкупи всекиго, стига да имаше и най-малък шанс. Пиеше със съдиите и спеше с любовниците им. Подкупваше ченгетата и шантажираше съдебните заседатели. Въртеше далавери с политиците и охотно осигуряваше средства за техните кампании. Джероум знаеше как се задвижват колелцата на системата и всеки път, щом някоя местна съмнителна фигура с повечко пари усетеше нужда от правна помощ, насреща непременно се оказваше кантората на У. Джероум Клифърд, адвокат и юридически съветник. А в тази кантора чакаше приятел, който се прехранваше от най-мръсните сделки и умееше да бъде верен до смърт.

Но делото на Бари се различаваше от другите. Беше много сериозно и продължаваше да се усложнява от ден на ден. До процеса оставаше само месец, а резултатът изглеждаше мрачен като неминуема екзекуция. Това беше второто му дело за убийство. Предишното го бе сполетяло още на крехката осемнайсетгодишна възраст — тогава някакъв местен прокурор опита да докаже само с един-единствен несигурен свидетел, че Бари бил нарязал първо пръстите, а после и гърлото на свой уличен конкурент. Като уважаван и препатил мафиот, чичото на Бари подхвърли тук-там по някоя пара и съдебните заседатели не го признаха за виновен. Тогава му се размина.