Читать «Клиентът» онлайн - страница 16

По-късно Бари изкара в панделата две приятни години с присъда за рекет. Чичо му и тогава можеше да го измъкне, но реши, че на двайсет и пет години момчето е узряло за затвора. Щяло да му се отрази добре на репутацията. Семейството се гордееше с него. По онова време Джероум Клифърд пое задкулисните съдебни пазарлъци и оттогава насам двамата станаха неразделни.

Когато Бари небрежно се настани на табуретката, върху бара го чакаше нова чаша сода с лимон. Алкохолът щеше да поизчака. В момента се нуждаеше от бистър ум.

Той изстиска лимона и хвърли поглед към отражението си. Забеляза, че се зазяпват в него; нищо чудно, в края на краищата днес той беше може би най-знаменитият обвиняем в страната. Цели четири седмици до започването на процеса, а хората вече го зяпат. Снимката му се мъдреше във всички вестници.

Да, това дело не беше като другите. Ставаше дума за сенатор — първият сенатор, загинал на поста си. Съединеште американски щати срещу Бари Мулдано. Само че нямаше труп и това създаваше ужасни трудности на горките Съединени щати. А без труп нямаше нито доклад на патолозите, нито балистични експертизи, нито ужасяващи снимки, които прокурорът да размахва из залата пред очите на съдебните заседатели.

Джероум Клифърд започваше обаче да сдава багажа. Държеше се странно — изчезваше както сега, не се вясваше в кантората, не отговаряше на обажданията, все си мърмореше нещо под носа и прекаляваше с пиенето. Открай време си беше зъл и досаден, но напоследък бе станал страшно разсеян и хората започнаха да си шушукат зад гърба му. Честно казано, Бари смяташе, че трябва да си намери нов адвокат.

Оставаха нищо и никакви четири седмици, а Бари се нуждаеше от време. Отсрочка, забавяне на процеса, каквото и да било. Защо правосъдието се юрваше напред тъкмо когато не бива? От малък тръгна по ръба на закона и бе виждал някои дела да се влачат с години. Веднъж бяха завели дело срещу чичо му, но след три години изтощителна съдебна война правителството накрая вдигна ръце. А срещу Бари внесоха обвинение само преди шест месеца и ето ти вече съд! Не беше честно. Роуми не си вършеше работата като хората. Трябваше да го смени с друг.

Разбира се, ФБР имаше неизяснени моменти в следствието. Никой не бе видял самото убийство. Вярно, срещу Бари съществуваха доста косвени доказателства, може би дори и мотив. Но, така или иначе, никой не го бе зърнал на местопрестъплението. Ония разполагаха с някакъв несигурен и съвсем объркан осведомител, който нямаше да издържи и пет минути кръстосан разпит, ако изобщо доживееше до делото. В момента ФБР го укриваше. А Бари имаше един великолепен коз: трупът, дребното кльощаво телце на Бойд Бойет, бавно гниеше под бетона. Без него почитаемият Рой нямаше никакви шансове за присъда. При тази мисъл Бари се усмихна и намигна на двете изрусени красавици от масата край вратата. Откакто му предявиха обвинението, жените го налитаха на тълпи. Това е то славата.