Читать «Колекцията» онлайн - страница 2

Приживе Етел бе измамно кльощава. Но докато вдигаше увитото в найлон тяло, той си помисли, че онези скъпи тоалети бяха скривали едрококалестата й структура. Опита се да метне чувала през рамо, по-своенравна и в смъртта, каквато бе и приживе, Етел явно бе започнала да се вкочанясва. Тялото й отказваше да се извие по необходимия начин. Накрая той полупонесе, полудовлачи чувала до наклона, после само адреналинът му даде сили да го издърпа по наклонената, хлъзгава скала до мястото.

Първоначалният му план бе да я остави в чувала, но в последната минута промени решението си. Следователските групи ставаха прекалено хитри. Можеха да намерят доказателства във всичко — фибри от дрехи или килими, или човешки косми, незабележими с просто око.

Превъзмогвайки студа, вледеняващия челото му вятър и снега, който превръщаше бузите и брадичката му в ледени буци, той закрепи чувала над отвора и започна да къса. Не се получи. Двуслоен, помисли си мрачно, спомняйки си рекламите. Дръпна свирепо и направи гримаса, когато чувалът поддаде и тялото на Етел се появи пред погледа му.

Белият вълнен костюм бе пропит от кръв. Яката на блузата й бе паднала върху раната на шията й. Едното й око бе леко отворено. В светлината на настъпващия изгрев то изглеждаше втренчено и невиждащо. Устата, която не знаеше почивка, докато Етел беше жива, бе свита така, сякаш се готвеше да изрече още едно от безкрайните си изречения. Последното, което бе успяла да изстреля, бе фаталната й грешка, каза си той с мрачно задоволство.

Дори с ръкавици му бе противно да я докосва. Беше мъртва от почти четиринадесет часа. Струваше му се, че от тялото й се излъчва слаба, сладникава миризма. С внезапно отвращение той го блъсна надолу и започна да трупа камъни върху него. Отворът се оказа по-дълбок, отколкото си мислеше, и камъните лесно се трупаха върху тялото. Обикновеният турист нямаше да започне да ги маха.

Работата беше свършена. Снегът вече бе скрил следите от стъпките му. Десет минути след като се махне оттук, всички следи от него и от колата му ще бъдат, заличени.

Смачка скъсания найлон на топка и забърза към колата. Сега гореше от нетърпение да избяга, да се отдалечи от възможността да го разкрият. Стигна до паркинга и спря. Там стояха същите коли, все още недокоснати. Наоколо нямаше пресни следи. Пет минути по-късно пътуваше отново по магистралата. Натъпка окървавения скъсан чувал, в който бе увита Етел, под резервната гума. Вече имаше достатъчно място за куфарите, чантата й и плика.

Пътят беше заледен, движението се увеличи, но след няколко часа той щеше да е отново в Ню Йорк, да се върне към нормалния живот и реалността. Направи последната си спирка до едно езеро близо до магистралата. Беше прекалено замърсено за риболов, затова бе подходящо да изхвърли плика и багажа на Етел. И четирите части от багажа й бяха тежки. Езерото беше дълбоко, така че той беше сигурен, че ще потънат и ще се скрият сред боклуците на дъното му. Хората потапяха тук дори стари коли.

Хвърли нещата на Етел толкова надалеч, колкото можеше, остана да наблюдава как изчезват под тъмносивата вода. Сега трябваше само да се отърве от скъсаното окървавено кълбо найлон. Реши да спре до някоя боклукчийска кофа, когато излезе от Уест Сайд хайуей.