Читать «Колекцията» онлайн - страница 151

Кардиналът се обърна към Девин.

— Това са твои приятели!

Девин подскочи.

— Ако ме извините, Ваше Високопреосвещенство…

Рут и Сиймъс Лемстън слушаха новините в шест часа по Ен Би Си, сигурни, че ще чуят, че бившият съпруг на Етел Лемстън е пропаднал на теста с детектора на лъжата. Бяха удивени, когато разрешиха на Сиймъс да напусне полицейското управление, и двамата убедени, че арестуването му беше само въпрос на време.

Питър Кенеди се беше опитал да ги окуражи до известна степен.

— Полиграфските тестове не са непогрешими. Ако се стигне до процес, ще имаме доказателството, че сте минали на първия тест.

Бяха завели Рут в индианския магазин. Кошницата, където беше пуснала камата, беше преместена. Затова ченгетата не я бяха намерили. Тя я намери и видя безстрастния жест, с който я пуснаха в найлоновата торбичка.

— Почистих я — каза им тя.

— Петната от кръв невинаги изчезват.

„Как можа да се случи?“ — чудеше се тя, докато седеше в тежкия, добре подплатен велурен стол, който мразеше от толкова дълго, но който сега й се струваше познат и успокояващ. „Как изгубихме контрол над живота си?“

Бюлетинът за арестуването на Антони де ла Салва се появи тъкмо когато се готвеше да изгаси телевизора. Двамата със Сиймъс се втренчиха един в друг, за миг неспособни да го асимилират, после непохватно протегнаха ръце и се прегърнаха.

Дъглас Браун слушаше невярващо репортажа по вечерните новини на Си Би Ес, после седна на леглото на Етел — не, на неговото легло — и хвана глава с ръцете си. Беше свършило. Онези ченгета не можеха да докажат, че е взел парите на Етел. Той беше неин наследник. Беше богат.

Искаше да празнува. Извади портфейла си и потърси телефонния номер на дружелюбното момиче от рецепцията от службата. После се поколеба. Онова момиче, което чистеше, актрисата. Имаше нещо в нея. Онова идиотско име. „Тсе-Тсе“. Имаше номера й в личния телефонен указател на Етел.

Телефонът иззвъня три пъти, после вдигнаха слушалката.

— Альо?

Сигурно имаше съквартирантка французойка, реши Дъг.

— Мога ли да говоря с Тсе-Тсе, ако обичате? Обажда се Дъг Браун.

Тсе-Тсе, която репетираше за ролята на френска проститутка, забрави за акцента си.

— Я се гръмни бе, простако — каза му тя и тресна слушалката.

Девин Стентън, архиепископът, назначен в епархия Балтимор, стоеше на прага на дневната и гледаше силуетите на Нийв и Джек до прозореца. Зад тях полумесецът най-сетне беше пробил облаците. С надигащ се гняв, Девин си помисли за жестокостта, алчността и лицемерието на Сал Еспозито. Преди църковното му възпитание да върне християнското му милосърдие, той си промърмори: „Това копеле, този убиец“. После, докато гледаше Нийв в ръцете на Джек, си помисли: „Рената, надявам се и се моля да виждаш“.

Зад него, в кабинета, Майлс се пресегна към бутилката вино. Кити стоеше в ъгъла на дивана и червената й мека коса блестеше под светлината на викторианската настолна лампа. Майлс се чу да казва:

— Косата ти има чудесен червен оттенък. Мисля, че майка ми би я нарекла ягодово руса. Дали щеше да е правилно?