Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 138

— Няма да повярваш колко ключалки и аларми ме пазят. Да не говорим за патрулната кола, паркирана пред къщата ми.

— Четох, че съседката ти била убита от онзи сериен убиец. Ужасявам се, като си помисля, че е живял на твоята улица.

— Е, него вече го няма.

За да не тревожи Алис повече, Емили се постара да звучи делово.

— Независимо от това се притеснявам. Чакай секунда, Грег иска да говори с теб.

Емили преглътна, защото гърлото й се сви.

— Госпожо Уолъс, аз съм Грег Олдрич.

— Господин Олдрич, наистина нямах никакво намерение да говоря с вас. Бих го направила единствено в присъствието на адвокатите ви или с тяхното разрешение. Звъннах, за да говоря с Алис.

— Знам — отвърна Грег. — С риск да наруша някои от правилата, исках да ви кажа, че не изпитвам лоши чувства към вас. Джими Истън беше убедителен свидетел, а вашата работа е да ме разпитате подробно, когато застана на свидетелската скамейка. Просто си изпълнявахте задълженията. И, ако ми разрешите да добавя, много добре при това.

— Благодаря ви. Много сте великодушен.

— Наистина ли смятате, че сте попаднали на улика, която би подсказала кой е убиецът на Натали?

— Да.

— Ще споделите ли тази информация с мен?

— Господин Олдрич, не е редно да казвам нищо сега, но ви обещавам, че ако надеждите ми се оправдаят, ще разговарям веднага с Ричард Мур.

— Добре. Бях длъжен да ви попитам. Номерът на Тим Монихан е 212-555-3295.

Емили го записа и го повтори.

— Обещавам, че скоро ще се чуем.

— Добре. Лека нощ, госпожо Уолъс.

Емили продължи да стиска минута-две слушалката, преди да затвори. Странно, защо се чувствам така близка с тези двама души, зачуди се тя сякаш ги познавам. А и харесах Алис от първия миг.

А Грег Олдрич? Колко пъти се борех със себе си, защото не исках да погледна истината в очите? Вероятно Алис е права: от самото начало знаех със сърцето си, че е невинен.

Взетото ми назаем сърце го знаеше, помисли си тя.

Погледна номера на Тим. Вероятно е в леглото и ще се разсърди, ако го събудя. Но пък не мога да чакам.

Пое дълбоко дъх и набра номера.

Тим Монихан отговори след първото позвъняване. Емили дочу гласове и предположи, че телевизорът е включен. Е, поне не спеше. Когато тя се представи, той очевидно се изненада.

Емили пристъпи направо към въпроса.

— Тим, съзнавам колко късно звъня, но е изключително важно. Току-що разбрах, че си се отбил в гримьорната на Натали след последното представление на „Трамвай Желание“. Как така не го спомена на вечерята миналата седмица? Говорихме за процеса.

— Емили, ако трябва да съм откровен, Тед изрично помоли да не говорим за процеса, нито да споменаваме разни подробности: че сме били на последното й представление, че после сме се отбили в гримьорната да я поздравим. Тед съзнаваше колко си уморена. Искаше да прекараш приятна вечер, да се разтовариш. Ако си спомняш, говорихме за Натали, но най-общо.