Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 137

— Възнамерявах, но съм заспала.

— С Грег и Кати бяхме сред гостите. Грег разказа колко е ужасно да живееш с мисълта, че си заподозрян в очите на полицията. Същевременно, разбира се, е на седмото небе, че не е в затвора. Кати се връща на училище утре, а аз се прибирам у дома.

— В чудесното си апартаментче, на няколко преки от Линкълн Сентър — допълни Емили.

— Аз ли съм ти го казвала? — изненада се Алис.

— Вероятно.

— Емили, мога да звънна сега на един човек, който със сигурност не спи. Джанет Стийл е главен гардеробиер на новата пиеса, която се играе в „Баримор“. Тя непременно ще знае нещо. Била е с Натали на последното представление.

— Ще съм ти много благодарна, Алис.

Донякъде разсънена, Емили стана и отиде в кухнята. Късно е да ям нещо обилно, помисли си тя. Препечена филийка с чаша вино ще ми стигне.

Погледна през прозореца към съседната къща, която вече се даваше под наем. Щорите бяха спуснати наполовина. Вън валеше обилно. Каква неприятна вечер, помисли си Емили и спусна щорите. А от онази къща ме побиват тръпки.

Преди да сложи хляба в тостера, отиде във всекидневната и погледна навън, за да се увери, че полицейската кола стои паркирана до бордюра.

81.

На обичайното си място — до кухненския прозорец в къщата, която доскоро държеше под наем — Зак се наслади на гледката как Емили спуска щората. Точно както предполагаше, успя да влезе без никакво затруднение. Знаеше, че никой не го видя да притичва по алеята на съседната къща. Прескочи ниската ограда, а после влезе само след секунди.

Гранулките за Бес бяха готови.

След като Емили спусна щорите, значи се готви да си ляга, помисли си той. Ще пусне Бес навън за последен път. Алармата й ще е изключена. Кучето ще се разлае, когато ме види. В първия момент това няма да стресне Емили. Бес лае и по катерички.

В следващия миг аз ще бъда вътре. Дори лаят да накара ченгето да провери какво става вътре, ще ми стигнат само няколко секунди да я убия. Ако се измъкна — добре. Ако не успея — пак добре.

Омръзна ми да бягам.

82.

Алис Милс звънна отново в единадесет без петнайсет.

— Емили, свързах се с Джанет Стийл, гардеробиерката. Била е с Натали последната вечер. Каза, че е била сияещо щастлива, защото спектакълът минал отлично.

— Била ли е с Натали на излизане от театъра? — попита Емили.

— Почти. Джанет си спомня, че Натали се преоблякла и била готова да си тръгне. Естествено, била много уморена. Не желаела никакви посетители в гримьорната. Но продуцентът почукал на вратата. Водел известния актьор Тим Монихан с неколцина приятели. Монихан нямал търпение да се запознае с нея. Натали не се зарадвала особено, но ги пуснала. Едва тогава Джанет си тръгнала.

Монихан, помисли си Емили. Тим Монихан. Много добър приятел на Тед. Питам се колко добре познава Били.

— Алис, запознах се с Тим Монихан миналата седмица. Това е брънката, която ни липсва, кълна ти се. Едва ли разполагаш с номера му?

— Не, но не бих се изненадала, ако Грег го знае. Или поне бързо ще успее да го намери. Сигурно познава негови приятели или хора от сериала, в който участва. Изчакай. — След секунди Алис отново беше на телефона. — Емили, Грег ей сега ще намери номера на Тим Монихан. Докато го чакаме, искам да ти кажа, че се тревожа за теб. Моля те, бъди предпазлива. Моля те.