Читать «47-ият самурай» онлайн - страница 202

— Можеш ли да помогнеш на офицерите?

— Няма какво да направя. Може би нещата ще се наредят сами. Поне не са им заповядали да си направят сепуку.

— Това е добра новина. Ами с теб какво става?

— Нещата се обърнаха в моя полза. Дълга история, все още информацията е секретна, но както казах, Мива имал външни контакти, които разтревожили някои хора в ЦРУ. Искаха да го елиминират. Всъщност ти го елиминира, но аз печеля. Ще получа повишение. Ще стана кралица.

— Ти си родена, за да бъдеш кралица, Окада сан. Радвам се, че ти помогнах. Искам обаче да ми кажеш за Мико… Добре ли е?

— По-добре е. Вече не се буди нощем.

— Да, това е важно. Все пак ми се искаше да я видя за последно. Накрая беше такава бъркотия, че ви изгубих от поглед. Просто изчезнахте. Стана много внезапно.

— Заведох я у нас, после я върнах в системата. Сега е в безопасност.

— Мъчно ми е, като си помисля, че живее в онази болница.

— Вече не е там.

— О, намерили ли са й дом? Е, това е хубаво. Така ще е най-добре за нея.

— Изпратиха я много далеч.

— Дали са я на чужденец?

— В Япония няма близки. Търсихме много, докато намерим някого, който да я обича.

— Надявам се да са добри хора.

— Сигурна съм, че са добри хора, Суогър сан. Ники!

Засмяна, Ники слезе от пикапа. В прегръдките си държеше малко, увито с дебели дрехи същество, което се опитваше да се отскубне. Мико!

Очите на Суогър се напълниха със сълзи.

— Мико, това е Ламаринения човек. Той те спаси. Толкова много ти помогна.

Детето го погледна, после зарови лицето си в гърдите на Ники. След малко отново се престраши да погледне, реши, че няма нищо страшно, и се усмихна.

— Здравей, миличко. Много си хубава днес! Сладка прасковка.

— Хайде, прегърни я — подкани го Ники и му я подаде.

Той притисна момиченцето до гърдите си и то се сгуши в него.

— Радвам се да те видя — каза той, като се опасяваше да не би Окада сан и дъщеря му да видят сълзите му; та нали големите мъже не плачат. — Прекрасно е, че е тук.

Опита се да се досети какво е станало. Сюзан някак бе успяла да вземе детето и сега го водеше… къде?

— Сега така приказваш, но след петнайсет години, когато ти доведе някой нахакан младеж, друга песен ще запееш.

— Какво става тук?

— В Япония много трудно дават на чужденец да осинови дете, но се оказа, че Мико отговаря на всички критерии. Когато разбрах, не се успокоих, докато не уредя нещата. Отидох при посланика, който пък отиде при министър-председателя и може би някой е пошепнал на някого за някои не много известни събития. Както и да е, все още трябва да се уредят някои документи и да се проведат няколко формални срещи, но всички засегнати бяха на мнение, че е най-добре да я доведем тук колкото може по-скоро, пък после да се занимаваме с формалностите. Суогър сан, запознай се с новата си дъщеря.