Читать «47-ият самурай» онлайн - страница 198

47.

Ното

Суогър дойде в съзнание на втория ден. Лежеше в полусънено състояние, усещаше притискането на превръзките върху много части от тялото си, виждаше тавана и преминаващите от време на време лекари и сестри, чувстваше как времето бавно тече.

На третия ден успя да седне в леглото и спомените му започнаха да се връщат; на четвъртия започна да вижда и да разбира по-ясно. Приблизително по това време японските медицински сестри се смениха с две американчета с къси подстрижки, за които — единствено въз основа на обръщението към него („Серж“) — предположи, че са войници, изпълняваща цивилна мисия. Все пак се държаха добре и кой знае от коя секретна база ги бяха изпратили.

На петия ден мозъкът му се възстанови достатъчно, за да може да гледа телевизия. Бързо установи, че страната се намира в състояние, много напомнящо… е, не точно траур, по-скоро мрачно вцепенение, може би чувство на ирония или онова тайно задоволство, което изпитваме от чуждата трагедия. Причината бе внезапната кончина на Юичи Мива „Шогуна“, един от най-изтъкнатите майстори на синия екран, царят на порното, основателят на известната с агресивната си политика фирма „Шогунат видео“, а също собственик на вестници и радиостанции, медиен магнат, плейбой, рицар на националистическата кауза.

Суогър гледаше мълчаливо новините по един двуезичен канал. Според слуховете милиардерът, който дори можел да получи Ордена на хризантемата, умрял внезапно от удар. Суогър бе от малцината, които знаеха от кого и с какво бе нанесен този удар. Личеше си обаче, че японците не приемат твърде навътре тази загуба. Все пак Мива бе производител на порнофилми. След няколко дни интересът към събитието намаля.

Щом успя да се добере до компютър, Суогър отвори сайта на „Джапан Таймс“ и прочете статиите от първите два дни след дуела на острова. Намери кратко съобщение в раздела за новини от страната: в парка Кийосуми бил открит неидентифициран труп, вероятно на член на якудза или човек, свързан с мафията, както можело да се предположи от тежките рани. Цитираха полицейски служител, който изразил загриженост, че макар Братството да било известно с жестокостта си, тези убийства обикновено ставали в развратните квартали като Кабукичо. Полицаят се тревожеше, че появата на такъв труп сред елегантните, исторически морави в парка Кийосуми може да означава нова фаза в историята на организираната престъпност.

Нямаше други статии, никой не идваше да го види, никой не му искаше показания, мнение, коментар. Той просто си лежеше, възвръщаше силите си, четеше вестници, гледаше телевизия, ядеше студени варени яйца, сандвичи с краставички и различни видове риба и котлети.

След около седмица отново го прегледаха, смениха му превръзките, дадоха му хапчета, след което обявиха, че вече е достатъчно здрав, за да може да пътува. Младежите му донесоха нов костюм и фалшивия паспорт на името на Томас Лий.

— Серж, имам задача да те закарам на летището. Там ще те поеме някой от Държавния. Ще му дадеш паспорта си. Трябва да го унищожат. Не знам какво става, но ми казаха да ти предам, че Томас Лий също ще изчезне.