Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 77

— Хубава играчка — казах аз, когато той изтегли антената. Не отговори, само хвърли къс поглед изпод вежди и се зае с регулирането. И едва когато на скалата светна зелена индикаторна светлина, се успокои.

— Знаете ли какво е това? — попита той, посочвайки апарата.

— Разбира се — казах аз. — Само че не се запознах с него на Фрайбур. Тук той не е много разпространен.

— Тук те изобщо не са разпространени — каза той, достигайки максимална яркост на зеления индикатор. — Доколкото ми е известно, този екземпляр е единствен на планетата и искам на никого да не казвате какво сте видели. На никого — повтори той, като наблегна на тази дума.

— Това не ме засяга — казах аз с изиграна липса на интерес. — Мисля, че човек има право на свои тайни.

Самият аз обичах тайните и много пъти съм използвал снуп-детектори. Те могат да открият електронни или вълнови подслушващи устройства и веднага да съобщят за това. Може да се излъжат, но да се направи това е невероятно трудно. Засега никой не знаеше за детектора. Князът можеше да бъде сигурен, че никой не го подслушва. Но на кого можеше да му дойде на ум да прави това тук, в центъра на замъка? Дори той трябваше да знае, че снуп-детекторите не могат да работят на разстояние. Във въздуха рязко замириса на плъх и започнах да се досещам в какво се състои работата. Не оставаше място за съмнение, че плъхът е князът.

— Не сте глупав човек, граф Дийбщол — каза той, подразбирайки, че аз съм значително по-глупав от него. — Пътешествали сте, видели сте други светове и разбирате колко диви и изостанали сме тук. Няма да откажете да ми помогнете да махнем примката, която се затяга около врата на планетата ни. Никакви жертви не са страшни, щом наближава денят на победата. — Той даже се изпоти и пак се върна към лошия си навик да чупи пръсти. Главата му отстрани, там, където Ейнджълин приложи в действие бутилката, беше залепена с лейкопласт, мокър от пот. Надявах се, че раната боли.

— Вие охранявате чужденката… — каза князът, обръщайки се в профил, като все още продължаваше да ме наблюдава с края на очите. — Тя ни оказа определена помощ в организацията, но сега ни поставя в трудно положение. Вече има едно покушение срещу живота на тази госпожичка и вероятно ще има и други. Радебрахен е стар известен род и нейното присъствие за тях е непоносимо — той отпи от чашата и премина към основното. — Мисля, че ще можете да вършите работата й. Също толкова добре, а може би и по-добре. Как смятате?

Без съмнение преливах от талант или на тази планета не стигаха революционери. Вече втори път за едно денонощие ми предлагаха сътрудничество. Беше ясно, че Ейнджълин го предлага искрено, а от предложението на Каси Дюк Рденрант лъхаше на гнила душа. Реших да продължа играта, за да видя до какво ще доведе всичко това.

— Поласкан съм, княже — отговорих аз. — Но какво ще стане с чужденката? Не съм сигурен, че ще й хареса тази мисъл.

— Не е важно какво ще й хареса — отряза той, докосвайки леко с пръсти превръзката на главата си. След това отново се овладя и продължи. — Не можем да бъдем жестоки с нея — и лицето му се изкриви в отвратителна лицемерна усмивка, каквато никога не бях виждал досега. — Ще я затворим. Тя има няколко предани съратника, но за тях ще се погрижат хората ми. Ще бъдете с нея и ще я арестувате в необходимия момент. В затвора тя ще бъде в безопасност и няма да ни дотяга с постоянното си присъствие, за да не ни навлече неприятности.