Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 78
Хари Харисън
— Отличен план — съгласих се аз с ентусиазъм. — Не ме радва особено да се затвори бедната жена в затвора, но ако е необходимо, аз съм готов. Целта оправдава средствата.
— Прав сте, Брант. Имате забележителна способност да вмъквате афоризми. С удоволствие ще си запиша:
И такъв човек планираше революция! Напрегнах паметта си, за да си спомня подходящ за случая афоризъм, но внезапно мислите ми се удавиха в злоба. Скочих на крака.
— Ако възнамеряваме да правим това, княже, няма защо да губим време — казах аз. — Нека определим ареста за 18 часа, това ще ви даде време да обезвредите охраната й. Ще бъда с нея в стаята и ще я арестувам веднага, след като получа от вас съобщение за благополучното завършване на акцията ви.
— Точно така. Вие, както винаги, сте човек на действието, Брант. Нека бъде така, както предлагате. — Той протегна ръка и аз, сдържайки отвращението си, трябваше да стисна тази мека, предателска длан. Сега право при Ейнджълин.
— Не ни ли подслушват? — попитах аз Ейнджълин.
— Не, стаята е абсолютно чиста.
— Вашият бивш приятел княз Каси има снуп-детектор. Не е изключено да притежава и други апарати, в частност за послушване, които е могъл да установи тук.
Тази мисъл ни най-малко не развълнува Ейнджълин, тя седеше пред огледалото и разчесваше косите си. Сцената, разбира се, бе очарователна, но в дадения момент много неуместна. Бурни ветрове се хвърляха върху революцията, заплашвайки да я разрушат.
— Знам за детектора — каза тя, продължавайки да се реши. — Аз му го пробутах. Наистина, малко го пообработиха, за да показва винаги норма на нашите честоти, дори когато включвам подслушващото устройство.
— А чухте ли как преди няколко минути ми направи предложение да убие охраната и да ви прати в затвора?
— Не, не чух — каза тя с такова изумително самообладание и спокойствие, с каквито винаги са се отличавали постъпките й. Усмихна ми се в огледалото. — Бях заета със спомените от изминалата нощ.
Жени! Те винаги смесват всичко. Възможно е за тях да е по-добре, но е много трудно за тези, които намират, че логиката и емоциите са различни неща. Трябваше да я накарам да разбере сериозността на ситуацията.
— Добре, нека тези малки новини не ви вълнуват — казах аз, отпивайки се да остана спокоен. — Но има и други. Радебрахенови изобщо не са изпращали убиец миналата нощ. Това е направил Княза.
Това малко й подейства. Ейнджълин остави косите си и очите й станаха сериозни. Не задаваше глупави въпроси, а чакаше какво ще кажа по-нататък.