Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 50

За човек с моите възможности да намери и проследи полулегален непознат в чужд град на далечна планета не представлява никакъв проблем. Това е въпрос на техника, а с техниката бях на „ти“. Когато чуках по мръсната дървена вратата на къщата в наистина не най-добрата част на града, бях готов да направя първата крачка в новия си план.

— Имам работа за вас, Волф — казах аз на субекта с мътен поглед, който ми отвори вратата.

— Вървете по дяволите — каза той, опитвайки се да я затвори под носа ми. Предвидливо поставеният връх на обувката ми не му позволи да стори това.

— Не се занимавам с медицина — каза той, гледайки бинтованата ми ръка. — Не искам да се свързвам с полицията, така че вървете по дяволите.

— Защо дрънкате едно и също! — казах му аз. — Тук съм, за да ви предложа абсолютно законна сделка със съответно парично възнаграждение — игнорирах протестите му и погледнах към стаята. — Съгласно абсолютно достоверна информация живеете тук незаконно с момиче на име Зина. Това, което искам да кажа, не е за прелестните й ушички. Къде е тя?

— Няма я! — викна той. — Вие също се махайте! — хвана голяма бутилка за гърлото и заплашително я вдигна.

— Какво ще кажете за това? — попитах аз, хвърляйки на масата дебела пачка нови кредити. — И за това… и за това… — добавих още две пачки. Бутилката се плъзна от отслабналите му пръсти и падна на пода, очите му се опулиха, изглеждаше, че всеки миг ще излязат от орбитите си. За да го сразя окончателно, добавих още една пачка.

Не се наложи да го убеждавам дълго, оставаше само да уточним подробностите. Парите му подействаха успокоително, не трепереше и не се тресеше, а разсъждаваше напълно нормално.

— Остана един проблем — казах аз в заключение. — Възнамерявате ли да разкажете за това на милата Зина?

— Вие да не сте полудели? — попита Волф с неподправено учудване.

— Следователно няма да й разкажете. Доколкото за тази операция знаем само вие и аз, как възнамерявате да обясните отсъствието си и източника на парите?

Това много го учуди.

— Да обяснявам? На нея? Та тя няма да ме види, да не говорим за парите — след десет минути напускам това място.

— Какво пък — казах аз и помислих, че това все пак е жестоко по отношение на нещастното момиче, поддържащо го със занаята, който повечето жени избягват. Взех си бележка да направя нещо по този въпрос. В бъдеще, разбира се. На първо място трябваше да изчезне Джеймс Боливар ди Грийс.

Не пестях парите и поръчах цялото операционно и хирургическо оборудване, което поиска Волф. Взех и няколко прибора-роботи, тъй като му предстоеше да работи сам. Натоварихме всичко в един тир и заедно тръгнахме към една къща извън града. За съжаление отношенията ни не се бяха променили и ние не се доверявахме един на друг. Най-трудният въпрос беше финансовият, тъй като добродушният доктор Волф беше сигурен, че ще му счупя главата и ще си взема всички пари обратно, след като завърши работата си. Той явно не разбираше, че докато съществуват банки, няма да имам затруднения с парите. В края на краищата за негово удоволствие бяха дадени гаранции, и пристъпихме към работа.