Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 49

Обмислих и премерих много варианти и планове. На първо място, преди да предприема нещо, ми е необходима да премина пълна физическа реконструкция. Това е нужно, ако искам да хвана Ейнджълин. Това също така ще потрябва, ако искам да избегна дългите ръце на Корпуса. По време на учението не се замислях, но бях абсолютно уверен, че да напуснеш Специалния Корпус може само с краката напред. Макар физически да бях още слаб, мозъкът ми работеше по старому. Не ми достигаха факти и направих малко пожертвование в полза на местната библиотека под формата на встъпителна вноска. Там имаше фотокопия на местни вестници от много години. Запознах се с отровно-жълтото списание, нежно наречено „ПРЕСНИ НОВИНИ!“: „Пресни новини!“ беше популярно списание, речникът му се състоеше примерно от около двеста думи, но с чувство се предъвкваше жестокостта във всичките й многобройни проявления. Повечето от страниците бяха посветени на трагедии с въртолети, разбира се, с цветни снимки. Но там често се описваха и случаи на хулиганство, жестоки побоища и други подобни, които твърдата ръка на галактичната цивилизация още не бе успяла напълно да задуши на Фрайбур. Сред тази грамада от факти някъде се споменаваше и за „тъмни“ престъпления, които търсех.

Човечеството винаги е било капризно в законодателството си, откривайки такива увлекателни термини като „непредумишлено убийство“, „убийство при смекчаващи вината обстоятелства“ и т.н. Като че ли мъртвият съвсем не е мъртъв. Макар модата както на престъпленията, така и на наказанията да се променя, има такива, които винаги предизвикват силно отвращение. Това са лекарските престъпления. Чувал съм, че някои диви племена убиват знахаря, ако пациентът му умре — обичай, който не е без достойнства. Тази целенасочена ненавист към месаря-шарлатанин е разбираема. Когато сме болни, ние напълно се доверяваме на лекаря. Даваме на съвсем непознат човек да се забавлява с най-скъпото за нас. Ако това доверие се подрони, възниква естествено възмущение сред свидетелите или останалите живи пациенти.

Гражданинът Волф Сифтерниц се именуваше пълно Многоуважаемият Доктор Сифтерниц. „Пресни новини!“ с многобройни подробности описваха как той е съвместявал Хирург и Плейбой в едно, докато ножът в треперещите му ръце не е отрязал това вместо онова и животът на известен политически деятел не се е съкратил с няколко години, които са могли да донесат голяма полза. Трябва да повярваме на Волф, че той е пристъпил към работа трезв, така че фаталното треперене на пръстите му е било предизвикано от треска, а не от нетрезво състояние. Разрешителното му за практикуване е било анулирано, а спестяванията му явно са свършили, тъй като след това имаше съобщения за негови още по-неблаговидни постъпки. Животът сурово бе оръфал Волф, но той беше именно този човек, който ми трябваше. Исках да купя професионалното му майсторство.