Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 52

— Търпение, докторе — казах аз и му наврях пачка банкноти. Той разкъса лентата и започна бързо да ги брои. — Не губете време — казах аз, но той продължаваше да ги брои. — Написах думата „ОТКРАДНАТА“ на всяка банкнота с такова вещество, което ще фосфоресцира, когато в банката я сложат под ултравиолетови лъчи.

Той внезапно преустанови броенето и пребледня. Трябваше да му напомня за болното му сърце, което можеше да спре от силната превъзбуда.

— Какво значи „откраднати“? — попита той след малко.

— Това и значи. Всички пари, с които ви платих, бяха откраднати — лицето му стана още по-бледо и бях сигурен, че при такова кръвообращение няма да доживее и до петдесет. — Не се разстройвате, разделих се с тях без каквото и да е съжаление.

— Но… защо? — попита той накрая.

— Законен въпрос, докторе. Но ще изпратя същата сума, в нормални кредити, разбира се, на приятелката ви Зина. Чувствам, че сте й много задължен за всичко, което тя е направила за вас.

Той ме погледна свирепо, а аз започнах да хвърлям от скалата апаратите и хирургическите инструменти. Стараех се да не оставам с гръб близо до него, останалите предпазни мерки бяха взети по-рано. Когато го погледнах бегло, видях на лицето му скрита усмивка, разбрах, че е дошло време да изложа всичко докрай.

— Аеромобилът ще бъде тук след няколко минути, ще отлетим заедно. За съжаление трябва да ви информирам, че при пристигането ни във Фрайбурбад няма да имате време да намерите Зина, да я пребиете и да й вземете парите — изразът на лицето му отчетливо говореше, че именно това бе замислил. Продължих, надявайки се, че той ще ми бъде благодарен за толкова щателното и откровено излагане на тази криминална история. — Всичко е разчетено по минути. Днес от космодрума излитат два кораба, един след друг, с разлика от една минута. Взех билет за единия от тях, а това е вашият за другия. Платих предварително за него, без естествено да разчитам да ми благодарите за това. — Той взе билета с неподправения интерес на стара мома, хванала умряла змия. — Постарайте се да побързате, това е крайно наложително за вас. Няколко минути след отлитането ви в полицията ще бъде изпратен пакет с описание на участието ви в операцията.

Скъпият доктор Волф асимилираше всичко това, докато чакахме аеромобила и съдейки по киселия израз на лицето му, не намираше начин да се измъкне. През целия полет седя свит на креслото си и не каза нито дума. Когато пристигнахме, той без проклятия и скандал се прехвърли на своя кораб, а аз просто тръгнах към своя и преди да стигна до него, завих назад. Изобщо не възнамерявах да напускам Фрайбурбад, както и да донасям в полицията за нелегалната операция. Тази лъжа беше необходима, за да изпратя доктора-алкохолик в самотното му пътешествие към цироза на черния дроб. Нямах никакви причини да заминавам, напротив, имах сериозни причини да остана.

Ейнджълин все още беше на тази планета и не исках да имам пречки при търсенето й.

Може би това изглеждаше самоуверено, но почувствах, че добре съм опознал Ейнджълин през това време. Малките ни порочни мозъци в много случаи действаха синхронно и бях абсолютно сигурен, че с голяма доза вероятност мога да предскажа действията й. Първо, беше във възторг от кървавото ми убийство. Тя получава същото удоволствие от труповете, каквото други момичета получават от нови рокли. Беше сигурна, че съм мъртъв и това облекчава преследването й.