Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 25

— Разровихте ли това престъпно гнездо? — попита той, пъхайки ръка в косите си.

— Да, намерих ги — отговорих аз. — Само че това не е престъпно гнездо, а един човек, майстор на престъпния свят, който има в нокътя на малкото си пръстче повече талант, отколкото вашите продажни бюрократи, и неговата жена-асистент. Те двамата са направили всичко. Името или псевдонимът му е Пепе Перо, а тя се казва Ейнджълин…

— Веднага да се арестуват! Стража, стража… — и Фераро изскочи от стаята. Заповядах му да се върне обратно.

— Това би било най-доброто, което бихме могли да направим. Но в даденият момент е невероятно трудно, тъй като те са откраднали линкора, а не само са го построили. В него всичко е автоматизирано, на първо време няма да е необходим дори екипаж.

— Какво сте решили да правите? — попита един от чиновниците.

— Ами нищо — отговорих аз по маниера на стар космически вълк. — Флотът на Лигата вече е излязъл на лов за престъпниците и скоро ще чуете за тяхното залавяне. Благодаря на всички за помощта.

Глава 6

Казах това с весел и бодър тон и те излязоха. За миг им завидях за святата вяра във Флота на лигата. А нали в действителност съобщението за Флота беше също такава лъжа, както и адмиралското ми звание. Продължавах да работя за Корпуса. Инскин вече трябва да е получил последната ми информация. Изпратих му псиграма, но засега отговор нямаше. Вероятно идентифицирането на престъпниците задържаше отговора.

Новото ми съобщение беше кодирано, но разшифровката му нямаше да бъде особено трудна работа. Сам го отнесох в предавателния център. Псиграмистът седеше в прозрачната си стаичка, когато влязох там. Очите му имаха отсъстващ израз, той говореше нещо по микрофона, предавайки някакво съобщение през пространството на Галактиката.

Отвън шифровчиците кодираха, копираха и записваха съобщенията, но нито един звук не проникваше през изолираните стени. Почаках, докато не ми обърне внимание и му подадох листче хартия.

— Лигата, Централна-14, спешно — казах аз.

Той вдигна вежди, но нищо не каза. След няколко секунди имахме за връзка верига от псиграмисти. Той четеше кодовите сигнали отчетливо, изговаряйки ги внимателно, но тихо. Мощта на мислите му пронизваше разстоянието на много светлинни години. Когато завърши, взех текста, скъсах го и пъхнах парчетата в джоба си.

Този път получих доста бързо съобщение. Явно Инскин чакаше моето. Микрофонът беше изнесен при шифровчиците, а самият аз стенографирах кодовите групи.

— …куви дил флие, и ако не го направиш, не се връщай!

Съобщението накрая беше с директен текст и псиграмистът се усмихна, четейки тези думи. Развиках му се да не мисли да се раздрънка за това, тъй като съобщението е секретно, защото в противен случай аз лично ще го застрелям. Усмивката му изчезна, но от това не ми стана по-леко.

Разшифрованото съобщение се оказа не чак толкова лошо, както се опасявах. По-нататък, до следваща заповед, трябваше да проследя и пленя линкора. Можех да се обърна към Лигата при първа необходимост. До приключването на работата трябваше да остана на длъжността адмирал и да държа Инскин в курса на събитията. Щастието ми щеше да е пълно, ако не беше това отвратително заключение с открит текст.