Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 26

Получих дълго чаканото си назначение. Но само как! Плени линкора или се прости с главата си. И нито дума за героичните ми усилия по разкриването на престъплението. В какъв безсърдечен свят живеем!

Накрая умората ме победи и отидох да спя, тъй като основната ми работа сега беше да спя и да чакам…

Наистина сега чакането беше единственото, което можех да правя. Без да смятаме допълнителните грижи, като повикване на крайцер лично за себе си и събиране на допълнителни данни за крадците. Но това наистина беше второстепенно по отношение на основното — да чакам лоши новини. От гледна точка на организиране на разследването Цитануво беше най-доброто място. Изчезналият кораб можеше да се движи във всяко направление. С всяка минута сферата на възможното му местоположение нарастваше пропорционално на куба на изминалото време. Екипажа на крайцера, в който се намирах, държах в пълна бойна готовност, ограничавайки областта на придвижването му на сто ярда от кораба.

Сведенията за Пепе и Ейнджълин бяха много малко, те умело прикриваха следите си, произходът им беше неизвестен, само слабият акцент в произношението говореше, че не са местни. Имаше мъглива снимка на Пепе, дебелобуз юначага със злобно лице. Снимка на момичето изобщо нямаше. Гонен от нетърпението си, накарах псиграмиста на кораба непрекъснато да прослушва пространството и да ми съобщава за всички произшествия в космоса.

След това с навигатора ги нанесохме на картата и се опитахме да разберем дали попадат в растящата сфера на възможното местонахождение на откраднатия кораб. Някои инциденти ставаха вътре в тази област, но при анализа се оказваха от естествен произход.

Отивайки да спя, оставих заповед при откриването на извънредно произшествие в опасната зона да ме събудят незабавно. Вдигнаха ме късно през нощта и ми подадоха лист хартия. Разтрих очи и като прочетох първите два реда, веднага натиснах копчето за обща тревога.

Трябва да кажа, че тези момчета си знаеха работата. Още не бях успял да дочета съобщението, когато вече виеха сирените, корабът затвори люковете и излетя. Когато зрението ми се възстанови след претоварването и листчето отново попадна във фокус, дочетох го и след това го прочетох още веднъж по-внимателно.

Всичко изглеждаше както и очаквахме.

Свидетели нямаше, но няколко мониторни станции са фиксирали използването на оръжие с голяма мощност, с огромна енергия. С помощта на трансгулация изчислихме координатите и намерихме един товарен кораб. В корпуса му имаше дупка, голяма колкото железопътен тунел. Товарът от плутоний беше изчезнал.

Във всеки ред на съобщението виждах Пепе. Тъй като на линкора нямаше екипаж, той действаше напосоки. При опит да плени чужд кораб или при преговори винаги присъства елемент на риск. Затова той просто е извикал нищо неподозиращият товароносач и го е разстрелял от чудовищните си оръдия. Осемнайсет човека са били мигновено убити. Крадците са станали също и убийци.