Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 23

Той потри брадичката си, разглеждайки схемата.

— Да, като че ли — отговори той нерешително. — Не мога с точност да кажа, тъй като всички тези детайли не се отнасят до мен. Отговарям за работата като цяло. Но този детайл много прилича на този, който сега е поставен. Голяма работа. Колко пари похарчихме…

Това беше линкор, без капка съмнение! И в този момент една дума от казаното ме порази като гръм.

— Поставен! — викнах аз. — Вие казахте поставен?

— Да — нерешително отговори той. — Даже си спомням, че там имаше невероятни трудности…

— А още какво? — прекъснах го аз. Студена пот потече по гърба ми. — Двигателите, пултът за управление, те също ли са монтирани?

— Да, разбира се — отговори той. — Нима не знаете? Обичайният график беше силно съкратен и това предизвика маса непредвидени трудности.

Сега вече студената пот се лееше като река от мен. Първоначалният срок беше съкратен почти с година. И нямаше никакви причини да не бъде съкратен още повече.

— Колите! Оръжие! — извиках аз. — Към кораба! Ако е завършен, то ще имаме огромни неприятности и с нищо несравними трудности.

Охраната включи сирените и прожекторите и забивайки в пода акселераторите, се понесохме като светкавица в нощта към стапелите и влетяхме през вратата.

И все пак бяхме закъснели. Нощният пазач бясно замаха с ръце към нас, и конвоят спря. Корабът го нямаше.

Рока изобщо не можеше да повярва на това. Той ходеше напред-назад по празната площадка, на която се строеше корабът. Аз се качих в колата и седнах на задната седалка, от злоба дъвчех пура и се псувах на идиот.

Игнорирайки очевидните факти, като глупак си бях въобразил, че правителството на планетата участва в това строителство. То, разбира се, участваше, но само като камуфлаж. Почувствах присъствието на плъх — стоманен плъх. Плъх, който действаше така, както бих действал аз преди превръщението ми.

Сега, когато гризачът се измъкна, ми дойде идея от къде да започна издирванията.

Към нас, клатейки се, се приближи Рока, началникът на корабостроителницата. Хванаха го за косите и поток отбрани ругатни се посипаха върху него. Президентът Фераро извади пистолет и не беше ясно как възнамерява да го използва и какъв да стане: убиец или самоубиец? На мен ми беше все едно. Всичко, което можеше да се очаква от него и всичко, което можеше да го безпокои, бяха следващите избори, когато избирателите и политическите му противници нямаше да му простили загубата на кораба. Моите грижи бяха значително по-сложни.

Трябваше да открия линкора, преди да започне да се мотае из Галактиката.

— Рока! — викнах аз. — Вървете в колата. Искам да прегледам отчетите ви, всички отчети, и искам да направя това веднага.

Той с мъка се качи в колата, явно не осъзнавайки все още какво искат от него и защо. След това, като забеляза, че е тъмно, промърмори:

— Но, адмирале… по това време… всички още спят…

Готвех се да се развикам, но не беше необходимо. Явно той разбра всичко по израза на лицето ми и хвана слушалката на радиотелефона.

Обикновено ненавиждах тези бюрократични порядки, тези книжни прегради, но сега се молех за тях. Тези хора имаха цяла наука. Нито един нит няма да се изгуби, а ако това се случи и той изчезне, за това ще бъде съставен документ в пет екземпляра. Те струпаха на масата меморандуми, паметни бележки, актове от поръчки, различни запитвания.