Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 10

Почти два часа прехвърлях парите. Когато кашонът се запълваше, затварях го с лента. Приблизително всеки десет минути поглеждах през процепа на вратата: навън всичко беше спокойно. Полицията, естествено, бе блокирала града и го претърсваше улица по улица, търсейки бронираната кола. Бях абсолютно сигурен, че задният двор на магазина ще бъде последното място, където ще погледнат.

Заедно с кутиите бях взел от склада товарителници и сега лепях по един на всяка кутия, вписвайки различни адреси и стойност. Работата наближаваше към края си.

Почти се стъмни, но знаех, че отделът за товарене работи и през нощта. Моторът заработи на половин оборот, бавно излязох от линията автомобили и започнах внимателно да се насочвам към платформата. Избрах относително спокоен участък и поставих фургона плътно до линията, ограничаваща приемната площадка. Не отворих задната врата, докато всички работници не се заеха с работата си и не се обърнаха. Та нали и най-тъпият от тях би се заинтересувал защо от фургона разтоварват собствените фирмени кашони на магазина. В течение на няколко минути, докато разтоваря и покрия кутиите с брезент, се вълнувах и веднага щом завърших с разтоварването, го махнах и запалих цигара.

Не чаках дълго. Цигарата още димеше, когато се появи робот от отдела за товарене.

— Е, ти! На М-10, където бяха натоварени кашоните, се скъса транспортната лента. Погрижи се за товаренето.

В очите на робота проблесна чувство за дълг. Някои от тези модели тип М се отнасят към работата много сериозно. Едва успях да отскоча настрани и иззад вратата се показа М-фургонът. Бързо суетене, сортиране и товарене — и платформата започна да опустява. Запалвайки цигара, наблюдавах как моите кашони се щамповат и товарят на рейсовите фургони и транспортьори.

Всичко, което ми оставаше да направя сега, бе да изкарам фургона си на улицата и да изменя външността си.

Сядайки във фургона, за първи път почувствах, че нещо не е наред. Естествено, наблюдавах вратата, но не се приближавах до нея. Фургони влизаха и излизаха. И тук сякаш ме удариха с чук по главата. Голям червен междуградски фургон току-що бе излязъл. Чух рева му, ехото на който се спускаше надолу по улицата. Затихвайки, той премина в слабо ръмжене. След това ревът се засили и фургонът влезе обратно през другата врата. Зад тази стена стояха и чакаха полицейски коли.

Чакаха мен.

Глава 3

За първи път почувствах острия страх на преследван човек. За първи път ме следяха, когато съвсем не очаквах това. Беше очевидно, че парите бяха загубени, но това сега не ме вълнуваше. Основното бе какво ще стане с мен.

Първо мислиш — след това действаш. Известно време бях в безопасност. Те, разбира се, ще влязат, но обискът ще се проточи, защото не знаят къде да ме търсят в такъв хаос, в този гигантски двор. Как ще ме намерят? Това беше много важен момент. Местната полиция съществуваше в свят, където почти няма престъпления, затова няма да могат да намерят следите ми бързо. Но аз и не оставях следи. Все пак някой бе подготвил капана много логично и технично.