Читать «Изгубени в океана» онлайн - страница 9

С една дума, тои получаваше картбланш и при успех го чакаше голяма награда.

При това положение генералният прокурор реши да даде ход на своя проект, който обмисляше отдавна Рискът беше голям, но той беше убеден, че само с по особени средства ще може да постигне някакъв резултат.

За да изпълня плана си, прокурорът имаше нужда от човек, на когото да може да се довери напълно и който да бъде готов да пожертва и живота си, без да отстъпва пред нищо Намирането му не беше лесно Любов към приключения, решителен характер, смелост до самозабрава — всичките тези качества се срещаха често у хората, особено между моряците. Но в случая това не беше достатъчно. Изискваше се и висока степен на интелигентност, безупречни маниери и способност при всякакви ситуации да се оставя добро впечатление.

Къде да се намери такъв човек — ето цялата трудност на задачата!

Той не можеше да се открие сред офицерите и градските чиновници, тъй като никой от тях не би се решил открито да търси приключения. Трябваше да се изчака благоприятен случай, който да донесе търсения помощник и главен изпълнител на проекта. Но както е известно, случаят никога не идва на помощ на пасивно изчакващите и затова Прево Лемер се обърна с молба до Париж да му изпратят рядката птица, която той напразно беше търсил в Нумея.

И наистина там, между тайните полицейски агенти, не можеше да няма подобни хора — скромни, сдържани, способни неотклонно да следват целта, посочена им от ръководството.

В първата фаза на своите търсения генералният прокурор си спомни за един заточеник, когото познаваше от писмото на своя дядо, парижкия банкер. Този млад човек се казваше Едмон Бартес и беше служил в банкерската къща на Жюл Прево Лемер. Неговите способности преди време бяха привлекли веднага вниманието на висшето началство. На двадесет и седем години той беше станал главен касиер в това голямо кредитно учреждение, с тридесет хиляди франка заплата и бляскаво изпълняваше задълженията си, което доставяше истинско удоволствие на банкера. Тази идилия продължи, докато едно прекрасно утро в касата се откри голям дефицит — ценни книжа за един милион франка. Младият касиер пръв забеляза липсата. Жюл Прево Лемер дотолкова беше сигурен в неговата честност, че не беше склонен да го подозира, и решително заяви, че би било глупаво да се обискира квартирата му. Но полицията по принцип е недоверчива. Там често бяха виждали неочаквано и на пръв поглед необяснимо да се сгромолясват много изпитани честности и затова никого не кредитираха с доверие.

Като не намери никаква насочваща, следа, началникът на полицията реши да обискира квартирата на бащата на касиера — един стар генерал в оставка, чиято служба беше преизпълнена с мъжествени подвизи. И какво се оказа — половината от изчезналите пари, петстотин хиляди франка, беше намерена под една дъска на паркета в малкия салон до стаята на Едмон! Когато го известиха за откритието, младият човек беше готов да се изсмее, но бързо се опомни и енергично запротестира против отправеното му обвинение в кражба: