Читать «Изгубени в океана» онлайн - страница 8

Единствената им грижа беше да не предизвикат с нещо недоволството на късогледите синове на Небесната империя, които в такъв случай лесно биха поискали нови съжители.

Добрите обноски между затворниците правеха впечатление, но никой не можеше да каже със сигурност съществува ли сред тях открита размяна на мисли. Надзирателите на затвора, въпреки завистта си към сития живот на французите, не можеха да открият нищо противозаконно в съжителството им с китайците: слаб надзор, опит за бягство от затвора или някакво съмнително общуване помежду им. Всичко вървеше гладка и спокойно и прекаленото усърдие на надзирателите не донесе някакви съществени резултати нито на тях, нито на началниците Само опитният наблюдател можеше да забележи, че във всяка една от килиите на жълтите затворници след вечеря се водеха тихи разговори, които траеха до среднощ. Явно китайците и осъдените моряци бяха намерили някакъв начин да разговарят помежду си и беше интересно да се разбере на какъв език ставаше това — френска или китайски.

Моряците доста бяха напреднали в усвояването на езика на своите съкилийници и генералният прокурор би останал много доволен от това откритие, защото и те, подобно на жълтите си другари, отговаряха на въпросите му по един и същи начин.

— Ние не знаем китайски, господин прокурор, и дори тези хора да подготвяла нещо, няма как да го научим.

Порник дьо Доарне пък добавяше:

— Те са толкова невежи, господин прокурор, че не разбират нито дума бретонски.

Порник беше бретонец и се опитваше да играе ролята на наивен простак, който смята, че целият свят е длъжен да знае бретонски.

След него обаче идваше Данео Мериус, който разиграваше комедията на предния, но във връзка със своята родина — Прованс.

— Честна дума, господин прокурор, те не знаят нито думица провански. Просто говеда!

Относно държането на китайците те единодушно твърдяха, че по скромни и покорни хора не биха могли дори да си представят.

— Моят Фо — казваше Порник — по цял ден чете китайските си книги и само понякога успявам с голям труд да го извлека на разходка около килиите ни.

— А пък моят китаец, господин прокурор, или спи, или прави кутийки от меко дърво и също така не е любител на разходките — добавяше провансалецът.

Глава III

В това положение делото направи осем месеца, без генералният прокурор да успее да научи нещо ново Накрая той писа до Париж, че няма ни-каква надежда да изпълни успешно възложената му задача, още повече че дадените му инструкции го лишават от свобода на действие, и затова моли да бъде освободен от всякакви грижи по това дело, което да бъде предадено на друг.

Вместо отговор Прево Лемер получи заповед да продължи неотклонно разследването по делото с добавка, че правителството му позволява да действа по свое разбиране, като разчита напълно на неговата прозорливост, опит и познаване на местните условия на живот.