Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 272

„Може би няма да е зле да те проследя някоя вечер — шепне Уийлок в ухото му, докато Уили прехвърля невероятно тежката чанта от другата ръка. Вече го болят и двете ръце. Ще се радва да стигне до сградата, където е кабинетът му. — Да видя какво правиш. В кого се превръщаш.“

Какво ще прави с Джаспър, полицейския смърф? Какво може да направи?

Той не знае.

17:15

Младежът с мръсното яке отдавна си е отишъл, но мястото му е заето от друг Дядо Коледа. Уили веднага познава човека, който се е спрял да хвърли един долар в чашката на Дядо Коледа.

— Здрасти, Ралфи! — вика той.

Ралф Уилямсън се обръща, на лицето му грейва усмивка, когато разпознава Уили, и вдига ръка за поздрав. Вече вали по-силно. Застанал под силната улична светлина и до Дядо Коледа, Ралф прилича на част от поздравителна картичка.

— Здрасти, Уили! Как е?

— Скапах се от бачкане — отвръща Уили и се приближава към Ралф с усмивка. Оставя чантата си на земята с въздишка, бърка в джоба на панталона си и изважда един долар за чашката на Дядо Коледа. Това сигурно е още един измамник, а шапката му не прилича на нищо, но какво от това.

— Какво има вътре в чантата? — пита Ралфи. — Изглежда ми така все едно си разбил касичката на някое малко дете.

— Не, това са гайки и винтове — отговаря Уили. — Вътре има поне към хиляда.

— Ще имаш ли много работа до Коледа?

— Да — отвръща той и изведнъж му хрумва идея за Уийлок. Това е просто една тръпка, само за миг, но и това е начало. — Да. До Коледа ще съм напълно зает. Няма почивка за странни хора като мен, нали знаеш?

На широкото лице на Ралф се появява усмивка.

— Не ми изглеждаш странен.

Уили се усмихва.

— Не знаеш колко странни неща са скрити в сърцето на водопроводчика, Ралфи. Вероятно ще си взема няколко дни отпуск след Коледа. Мисля, че това е прекрасна идея.

— Ще заминеш на юг? Във Флорида?

— На юг? — Уили изглежда стреснат, но после започва да се смее. — А, не. — Не и аз. Имам много работа вкъщи. Хората трябва да се грижат за дома си, иначе покривът може да се сгромоляса върху им, когато задухат силните ветрове.

— Предполагам, че си прав. — Ралф покрива ушите си с вълнената лента. — Ще се видим ли утре?

— Можеш да се обзаложиш — отговаря Уили и протяга ръка. — Дай лапа.

Ралфи се ръкува с него и след това на свой ред подава ръка.

— Дай сега ти една лапа, Уили. Уили го плясва по ръката.

— Как е? Май ти харесва, Ралфи, момчето ми? Усмивката на Ралфи се разширява още повече, за да се превърне в усмивка на малко момче.

— Толкова добре се чувствам, че трябва да те поздравя отново! — вика и отново удря ръката му.

Уили се смее.

— Страшен си, Ралфи! Страшен си!

— Ти също, Уили — отвръща Ралф някак с насмешка. — Честита Коледа.

— И на тебе.

Той остава да стои на същото място и гледа как Ралф се отдалечава в падащия сняг. Зад него на ъгъла Дядо Коледа звъни със своя звънец. Уили вдига чантата и тръгва към входа, но се спира.

— Брадата ти е накриво — казва той на Дядо Коледа. Ако искаш хората да вярват в теб, оправи си шибаната брада.