Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 271

Той излиза от кабинката и от тоалетната, пресича фоайето и никой не се приближава към него, за да попита: "Извинете, господине, вие не бяхте ли сляп преди малко?" Никой дори не го поглежда, докато върви по улицата и носи тежката, поне четирийсет килограма чанта. Господ го пази.

Вече вали сняг. Той върви бавно сред падащите снежинки. Отново е Уили Шърман. Прехвърля чантата в другата ръка. Той е още един уморен човек на края на работния ден. Продължава да мисли за отминалия успешен ден. Запомнил е част от Евангелието на Матея, която гласи: „Те ще са слепите водачи на слепите. А ако слепите водят слепците, всички ще паднат в пропастта.“ Има една стара поговорка, която казва, че в царството на слепците едноокият е крал. Той ли е едноокият? Един Господ знае дали това е причината за неговия успех.

Може би е така, а може би не. Във всеки случай някой го пази… и той не може да остави Господ настрана. Бог винаги го придружава. Белязал го е още през 1960 година, когато той заедно с Хари Дулин дразнеха Каръл и после я пребиха. Този грях никога не забрави. Това, което се случи между дърветата край игрище „Б“, остана запечатано в съзнанието му. Дори ръкавицата на Боби Гарфийлд остана в него, за да му помогне да не забравя. Той не знае къде е Боби сега, а и не го интересува. Знае всичко за Каръл, но Боби не е от значение. Боби престана да съществува, когато се опита да й помогне. Уили го беше видял как й помага. Той не беше посмял да излезе и да й помогне. Страхуваше се от това, което можеше да му направи Хари. Страхуваше се какво щеше да каже Хари на момчетата след това. Боби обаче го направи. Той й помогна тогава и после отмъсти на Хари Дулин. Заради това Боби успя да надживее и да превъзмогне тези неща. Той беше направил това, което Уили не беше посмял да стори. Да съжалява беше неговата работа сега. И дори у трите личности, които беше, да съжаляваха, пак нямаше да е достатъчно да изкупи греха си.

Въпреки това не може да каже, че изпитва голямо съжаление. Понякога си мисли за добрия крадец, който се беше присъединил към Господ в рая през онзи ден. В петъчния следобед той се изкачва по хълма към своята голгота. В петък вечерта той пие чай и яде бисквити с Краля. Понякога някой го рита, друг път го бутат, понякога се притеснява да не го разобличат. Какво от това? Той се изправя заради всички онези, които се крият в сенките и се страхуват да излязат. Той проси и заради тях. Нали е взел ръкавицата на Боби — „Дарк Алвин“, модел 1960 година. Направил е всичко това. Господ да го благослови. И сега хората поставят парите си в ръкавицата, докато той стои невиждащ пред катедралата. Той проси и за останалите.

Шарън знае. Но какво всъщност знае Шарън? Някои неща, да. Колко точно знае той не може да каже. Знае достатъчно, защото му беше донесла фолиото. Знае достатъчно, след като му казва, че изглежда добре в костюма и синята вратовръзка. Знае достатъчно, защото му пожелава лек ден и му напомня да купи шейкове. Това е достатъчно. Всичко в света на Уили е прекрасно с изключение на Джаспър Уийлок. Какво ще прави с Джаспър Уийлок?