Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 267

— Заминала е за долината Апчих с теб, нали?

Слепият Уили не отговаря. Уийлок сега се опитва да го подведе, но няма да успее.

— Взел си я със себе си и на онова място Томбой, нали?

Уили продължава да мълчи.

— Винаги съм смятал, че томбой означава хлапе, което се опитва да се катери по дърветата.

Слепецът не издава и дума.

— Вестник „Поуст“ — казва Уийлок и Уили едва вижда как копелето вдига ръка, сякаш иска да покаже снимка във вестника. — „Един съвестен полицай.“ — Може би се опитва да го дразни, но Уили не може да каже със сигурност.

— Ще пишат за вас в „Поуст“, но няма да има повишение — обажда се Слепият Уили. — Вместо това ще ви изхвърлят на улицата, полицай Уийлок, и ще ви се наложи да си търсите работа. Можете да се пробвате в някоя фирма за охрана, но не мисля, че ще наемат човек, който взима подкупи.

Сега е ред на Уийлок да престане да диша. Когато отново може да си поеме дъх, той диша в ухото на Уили като ураган.

— Какво искаш да кажеш? — прошепва той. Една ръка хваща Слепият Уили за войнишкото яке. — Обясни ми какво искаше да кажеш, по дяволите.

Слепият Уили остава безмълвен с ръце до тялото, леко вдигната глава и поглед зареян в пространството. Докато не се стъмни, зрението му няма да се оправи. На лицето му липсва всякаква емоция, което минувачите приемат като накърнена гордост.

„По-добре внимавайте, полицай Уийлок — мисли си той. — Ходите по тънък лед. Аз може да съм сляп, но вие опредено сте глух, след като не чувате чукането под краката си.“

Ръката, хванала якето му, го разтърсва леко. Уийлок затяга хватката си.

— Имаш приятел, нали? Затова ли извади плика? Той се е скрил някъде и снима, нали? Нали така, кучи сине?

Слепият Уили продължава да мълчи. Джаспър, полицейският смърф, сега си заслужава мълчанието. Хора като него винаги ще си помислят за най-лошото. Трябва да им дадеш достатъчно време.

— Не се ебавай с мен, мой човек — казва Уийлок, но в гласа му има страх, а ръката му пуска якето на Уили. — От януари ще ми плащаш вече по четиристотин и ако се опиташ да ме изиграеш, ще си изпатиш. Разбираш ли?

Слепият Уили не отговаря. Полицаят вече не говори в ухото му и той знае, че Уийлок скоро ще си тръгне. Той обаче все още е тук. Отново усеща дъха му в ухото си.

— Ще гориш в ада за това, което вършиш — казва му полицаят. Гласът му е искрен. — Това, че взимам парите ти, е простим грях. Питах свещеник и съм сигурен, но това, което правиш ти, е смъртен грях. Ще отидеш в ада и да видим колко подаяния ще събереш там.

Слепият Уили си спомня за едни якета, които Уили и Бил Шърман са виждали по улиците. На гърба е залепена карта на Виетнам, а под нея пише: КОГАТО УМРА, ЩЕ ИДА НАПРАВО В РАЯ, ЗАЩОТО ПРЕКАРАХ ЧАСТ ОТ ЖИВОТА СИ В АДА. Той може да спомене тази мисъл на полицай Уийлок, но няма да му е от голяма полза. По-добре е да мълчи.

Уийлок се обръща и си тръгва, а на лицето на Уили се появява някакво подобие на усмивка. Тя се появява и изчезва като слънчев лъч в облачен ден.

13:40

Вече три пъти завива банкнотите в рула и ги прибира в тайника на дъното на чантата. Сега вече разчита само на пръстите си, защото е напълно сляп. Вече не може да вижда парите. Не може да различи стотачка от еднодоларовата банкнота, но усеща, че денят е много добър. В тази мисъл няма удоволствие. Никога няма удоволствие. За Слепия Уили удоволствието не е от значение. Днес обаче всякакво чувство за добре свършена работа, което би усещал друг ден, е помрачено от полицай Уийлок.