Читать «Сърца в Атлантида» онлайн - страница 258

— Идеално!

Телефонът иззвънява и той се обръща към него с присвити очи. Звъни веднъж. Два пъти. Три пъти. На четвъртото позвъняване се включва телефонният секретар.

— Здравейте, свързахте се с водопроводни услуги „Мидтоун“ — казва гласът на Уили Шърман. — В момента не мога да говоря с вас, така че оставете съобщение след сигнала.

Бийп.

Той слуша напрегнато, застанал над току-що декорираната табела със стиснати юмруци.

— Здрасти, обажда се Ед от Найнекс „Жълти страници“ — казва гласът от секретаря и Уили въздъхва. Ръцете му постепенно се отпускат. — Моля ви, непременно ми се обадете на 1-800-555-1000, за да получите информация как можете да рекламирате по-добре в „Жълтите страници“ и същевременно да спестите големи суми пари. Весели празници! Благодаря!

Щрак.

Уили поглежда телефонния секретар за момент все едно ще заговори отново — иска да го заплаши и да го обвини за всички престъпления, които е извършил — но не се случва нищо.

— Всичко е наред — казва, прибира табелата в чантата и този път я затваря. От едната страна на чантата има;, малка лепенка със следния текст: „Горд съм, че служих“. До надписа има малко американско флагче.

— Всичко е наред, скъпа, можеш да ми вярваш.

Излиза от кабинета си на шестия етаж, затваря вратата, на която е написано „Водопроводни услуги «Мидтоун»“, и заключва трите ключалки.

9:45

Малко по-нататък по коридора се среща с Ралф Уилямсън, един от дебелите счетоводители от финансов отдел „Гаровиц“ (всички счетоводители там бяха дебели). В розовата ръка на Ралф има ключе и Уили стига до извода, че пред него с един счетоводител, които бърза към тоалетната. Ключ на ключодържател! Какво ако не един ключодържател ще те накара да си спомниш прекрасните дни в енорийското училище. Да си спомниш всичките тези монахини и пръчките им за възпитание. Ако този ключ не ти помогне, значи няма какво друго да е. Така си мисли той. И знаете ли какво? На Ралф Уилямсън сигурно му харесва да си държи ключа на ключодържател с формата на бухалка така, както му харесва сапунът в банята му вкъщи да е с формата на заек или на клоун. И какво ако е така? Не съди другите, за да не осъдят и теб.

— Хей, Ралфи, какво става?

Ралф се обръща. Вижда Уили. Усмихва се.

— Здрасти. Честита Коледа!

Уили се смее на погледа на Ралф. Скапаният дебел счетоводител му завижда, а защо не? Ралф гледа един човек, на когото всичко му е наред. Ще трябва да ти хареса, скъпа, ще трябва да ти хареса.

— Подобно, братче. — Той протяга ръката си (вече не се притеснява, че в сравнение с лицето му тя изглежда мъртвешки бледа).

— Дай една лапа!

Усмихвайки се срамежливо, Ралф подава ръка.

— Дай още една!

Ралфи се обръща и подава повторно ръка зад гърба си, вече почервенял от срам.

— Толкова добре се чувствам, че трябва да те поздравя още веднъж! — възкликва Уили и подава отново ръка. — Напазарува ли за Коледа, Ралфи?

— Почти — отвръща той, усмихвайки се и прехвърляйки ключа от ръка в ръка. — Да, почти. Ами ти?