Читать «Историята на О» онлайн - страница 32

Когато Рьоне я предупредил, че я изоставя, било вече нощ. О била гола в стаичката си и чакала да я отведат в трапезарията. Любовникът й бил облечен както обичайно с костюма, който носел в града за всеки ден. Когато я взел в прегръдките си, туидът одраскал зърната на гърдите й. Той я целунал, положил я на леглото, легнал до нея и нежно, бавно и предпазливо я обладал, влизайки и излизайки в двете отверстия, до които имал достъп, за да се излее накрая в устата й, която след това целунал още веднъж. „Преди да замина, искам да те набият с камшика — казал той, — и този път те моля за това. Ще приемеш ли?“ Тя приела. „Обичам те — повторил той, — позвъни на Пиер.“ Тя позвънила. Пиер й привързал ръцете над главата за веригата до леглото. След като била вързана по този начин, любовникът й я целунал още веднъж, изправен до нея на леглото, повторил й пак, че я обича, после слязъл от леглото и направил знак на Пиер. Гледал я как се мята безпомощно, слушал как стенанията й преминавали във викове. Когато сълзите й рукнали, той отпратил Пиер. Тя намерила сили отново да му каже, че го обича. Тогава той целунал насълзеното й лице, задъханата й уста, развързал я, сложил я да легне и си отишъл.