Читать «Историята на О» онлайн - страница 31

Оттук насетне в течение на осем дни, в промеждутъка от залез-слънце, когато свършвало дежурството й в библиотеката, и настъпването на нощта, към осем или десет часа обикновено, когато отново я довеждали тук окована във вериги и гола под червеното наметало, О носела ебонитова запушалка, направена по подобие на възбуден член, закрепена неподвижно в задното отверстие с помощта на три верижки, опънати на кожен ремък, опасващ хълбоците, така че вътрешното движение на мускулите й да не може да я изтласка. Едната верижка следвала гънката между двете кълба, другите две — сгъвката на бедрата от двете страни на триъгълника над слабините, за да не попречат на достъпа до тях при нужда. Когато Рьоне позвънил, това било, за да донесат сандъчето, където в едното отделение имало набор от верижки и ремъци, а в другото — колекция от такива запушалки, от най-тънките до най-дебелите. Общото за всички тях било, че се разширявали в основата, за да е сигурно, че няма да влязат навътре, тъй като съществувала опасност пръстенът от плът, който те трябвало да насилят и разтегнат, отново да се свие. Така тя била разширявана всеки ден все повече, тъй като всеки ден Жак, който я карал да коленичи или по-скоро да се просва по очи, за да гледа как Жан или Моник или друга някоя, която се намира наоколо, втъкват избраната от него запушалка, я избирал все по-дебела. На вечеря, когато момичетата се хранели заедно в трапезарията, но вече изкъпани, голи и гримирани, О все така я носела и поради верижките и ремъка всички можели да се убедят в това. Махал й я лично той едва когато слугата Пиер идвал да я окове било за стената през нощта, ако никой не я пожелаел, било с ръце на гърба, ако трябвало да я отведе в библиотеката. На пръсти се броели нощите, когато не се намирал никой, който да се възползува от този проход, станал за кратко време тъй удобен, макар и все още по-тесен от другия. След седмица никакво приспособление повече не било потребно и любовникът й казал на О колко е щастлив, че е двойно разширена и че ще се погрижи да си остане такава. Заедно с това я предупредил, че заминава и че през последните седем дни, които тя трябва да прекара в замъка, преди той да дойде да я вземе, за да се върне с нея в Париж, няма да го вижда. „Но аз те обичам — додал той, — обичам те, не ме забравяй.“ Нима можела да го забрави? Той бил ръката, която й връзвала очите, камшикът на слугата Пиер, той бил веригата над леглото й и непознатият, който й захапвал слабините, и неговият глас бил всички гласове, които й давали заповеди. Дали изпитвала умора? Не. Поради постоянните оскърбления тя като че ли трябвало да свикне да бъде оскърбявана, да бъде милвана поради постоянните милувки, да бъде бита с камшик поради постоянните побои. Някаква ужасна пресита от болката и от сластта би следвало малко по малко да я тласне към безчувствени брегове, близки до съня или до сомнамбулизма. Но тъкмо обратното. Корсетът, който я държал изправена, веригите, които й налагали покорство, мълчанието — нейно убежище, допринасяли може би за това, както и постоянно изложените като нея на гаври момичета и дори когато не се гаврели с тях, гледката на неизменно достъпните им тела. А също гледката и осъзнаването на собственото й тяло. Всекидневно и, така да се каже, ритуално омърсявана със слюнка и сперма, с пот, смесена с нейната собствена пот, тя се чувствувала буквално като онова вместилище на нечистотии, за което се говори в Светото писание. И въпреки това, най-често обругаваните части на тялото й станали по-чувствителни и заедно с това, както й се струвало, по-красиви и сякаш облагородени: устата й, сключваща се около безименни членове, зърната на гърдите й, мачкани постоянно от нечии длани, и между разтворените й бедра — пътеките към нейната утроба, браздени на воля общински пътища. Чудно как при това прехвърляне от ръка на ръка нейното достойнство все пак пораствало и как все пак именно достойнство била точната дума. От това тя сякаш засиявала отвътре и походката й излъчвала особено спокойствие, а лицето й — безметежност и недоловимата вътрешна усмивка, която се отгатва по очите на затворничките.