Читать «Историята на О» онлайн - страница 16

Когато отвързали младата жена, олюляваща се и полуприпаднала под червения си плащ, преди да дадат заповед да я отведат в стаичката, отредена за нея, с цел да й разяснят подробно правилата, които трябвало да спазва в замъка, докато останела в него, и в обикновения живот, след като го напуснела (без обаче да си възвърне свободата), те я сложили да седне в едно голямо кресло до огъня и позвънили. Двете млади жени, които я посрещнали, донесли дрехи, с които да я облекат по време на престоя й и по които да бъде разпозната от тези, които обитавали замъка, преди тя да дойде, или които щели да го обитават, когато тя си отиде. Костюмът бил подобен на техния: силно пристегнат в кръста корсет с банели, колосана батистена фуста и върху тях широкопола рокля с корсаж, който оставял почти навън повдигнатите от корсета, едва замрежени с дантела гърди. Когато я облекли и тя отишла да седне в креслото край огъня още по-бледа поради светлия цвят на роклята, двете жени, които през цялото време не промълвили нито дума, си тръгнали. Единият от четиримата мъже уловил пътем едната от тях, направил знак на другата да чака и като придърпал към О тази, която спрял, я накарал да се извърне, хванал я за кръста с едната ръка и повдигнал полите й с другата, за да покаже на О (казал той) защо бил този костюм и как умело бил подбран, като прибавил, че могло с обикновено коланче да се прихване запретнатата докъдето искаш пола, което позволявало да се разпореждаш на воля с оголените по такъв начин части. Впрочем често пускали да се разхождат из замъка или в парка жени със запретнати поли по гореописания начин или пък отпред, също така до кръста. Накарали младата жена да покаже на О как трябва да задържа полата си: надиплена няколко пъти (като навит на ролка кичур коса), хваната със стегнат колан точно по средата отпред, за да остави свободни слабините, или точно по средата на гърба, за да освободи задните части. И в единия, и в другия случай фустата и полата падали на едри веревни гънки, разпилени безредно. Подобно на О младата жена имала напреко на седалищните части пресни белези, от бич. Тя си отишла.

Ето каква реч държали след това на О. „Тук вие сте на служба у вашите господари. Денем ще вършите работата, която ви възложат във връзка с домакинството, да речем, да метете или да подреждате книгите, или да редите цветя, или да сервирате на трапезата. Няма да има по-тежка работа от тази. Но винаги при първата дума на този, който ви нареди, или при първия знак, каквото и да правите, ще го изоставите заради единствената ви истинска служба, а тя е да бъдете на разположение. Ръцете ви не ви принадлежат, нито гърдите ви и най-вече никое от отверстията на вашето тяло, в които можем да се ровим и в които можем да проникваме на воля. Като своеобразен знак, за да не ви напуска нито за миг мисълта, че сте изгубили правото да се съпротивлявате, в наше присъствие никога няма да затваряте устни напълно, нито ще кръстосвате крака, нито ще допирате колене (което ви бе забранено да правите още със самото ви пристигане), а това ще означава във вашите очи и в нашите, че устата, слабините и задните ви части са винаги достъпни за нас. В наше присъствие никога няма да докосвате гърдите си: те са повдигнати от корсета, за да ни принадлежат. През деня следователно ще ходите облечена, ще запретвате полата си, ако така ви наредят, и ще се ползува от вас, който пожелае, с открито лице — и както пожелае — с изключение все пак на камшика. Ще бъдете бита с камшик само между залез и изгрев-слънце. Но освен че ще ви налага, който пожелае, ще изтърпявате наказание с камшик вечер за неспазване на правилника денем: ще рече, задето не сте проявили отзивчивост или сте вдигнали очи към този, който ви говори или ви обладава. Никога не бива да поглеждате никой от нас в лицето. Поради костюма, който носим с настъпването на нощта и с който съм пред вас, ако членът ни е разголен, то това не е за удобство, което би могло да се подсигури другояче, а заради дързостта, за да устремите в него очи и да не ги устремявате другаде, за да свикнете, че това е вашият господар, на когото предимно трябва да служат устните ви. През деня, когато сме облечени, както навсякъде другаде, и вие сте облечена, както сте сега, ще спазвате същото указание и просто ще си дадете труд, ако го поискат от вас, да разтворите дрехите си, които ще притворите сама, когато свършим с вас. Всъщност нощем ще разполагате само с устните си, за да ни почетете, и с разтворените си бедра, тъй като ръцете ви ще са вързани на гърба и ще бъдете гола както преди малко, когато ви доведоха; ще носите превръзка на очите само когато ви малтретират и когато ви бият с камшика, тъй като вече видяхте как става това. По този повод, макар че е добре да свиквате да понасяте камшика, а докато сте тук, ще ви се налага да правите това всеки ден, то не е толкова за наше удоволствие, колкото за назидание на вас самата. Така стоят нещата и нощите, през които никой не ви пожелае, ще чакате слугата, натоварен с тази задача, да дойде в усамотението на стаичката ви и ви издължи това, което ви се полага и което няма да ни е по вкуса да ви дадем. Целта е наистина чрез това средство, както и чрез веригата, прикрепена за халката на нашийника ви, която ще ви държи прикована към леглото няколко часа на ден, не толкова да изпитате болка, да крещите или да леете сълзи, а да почувствувате посредством тази болка, че сте подвластна на чужда воля, и да проумеете, че сте изцяло обречена на нещо, което е извън вас. Когато си излезете оттук, ще носите на безименния пръст желязна халка, по която ще ви разпознават: дотогава ще сте се научили да се покорявате на онези, които носят същия този знак — виждайки го, те ще знаят, че сте постоянно гола под полата, колкото и благоприлична и обикновена да е дрехата ви, и че това е заради тях. Ако сметнат, че сте непокорна, ще ви върнат тук. А сега ще ви отведат в стаичката ви.“