Читать «Игра на любов» онлайн - страница 32

Той започна да нанася белило под очите й, а Сара успя, поне така си мислеше, да свие нехайно рамене.

— Само сън!

— Късметлия! Здравейте всички — Майк, какво ще кажеш за едно горещо кафе преди да започнем?

Твърде късно. Сара видя в огледалото да се приближава към нея самият Гарън Хънт. Очите му се смееха на изплашената й клоунска физиономия и усмивката му стана още по-широка, когато по бузите й избиха червени петна.

Докато той се отпускаше на стола до нея, Сара копнееше да скрие лицето си като засрамено дете.

— Здрасти!

— Здравей! — отвърна тя неуверено.

— Гарън Хънт. И трябваше да я свари в този вид — истинска бъркотия! Ако имаше смелост, Сара би се озъбила на собственото си отражение.

— Хей, не можеш ли да измислиш нещо повече от едно здравей?

Тонът му беше насмешлив. Той подпря с пръст вирнатата й брадичка и нежно обърна лицето й към себе си. Идвайки на себе си, Сара плъзна поглед по тясната, силно осветена стая и установи, че са сами. Тя и Гарън Хънт. Съвсем сами!

Какво би направила Дилайт? Тази мисъл я спаси!

— Е, … бих могла да кажа „Добър ден, Гарън Хънт“…

— Добър ден, Дилайт Адамс. — Той й се усмихваше с прочутата си леко крива усмивка. — Какво следва?

Мислите й препускаха отчаяно: „Надявам се, че няма да се опита да ме целуне! От това положение, ако се обърна, ще падна от стола! Както и той, предполагам.“

Усмивката на Сара беше подчертано ослепителна, което я правеше предизвикателна.

— Не е ли твой ред, Гарън?

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно?

Сара се оказа неподготвена (дори Дилайт щеше да се изненада, нали?) и гласът й изневери — можеше само да се взира в Гарън, чудейки се дали е чула правилно.

Така беше. Явно приемайки мълчанието й за съгласие, Гарън стисна безчувствената й ръка, докосвайки я с устни.

— Виж — докато Майк не е дошъл — следобед Сали си тръгва рано, а ние ще приключим със снимките може би около четири. Точно в пет тръгни към портала, а по същото време аз ще изляза от бунгалото си, става ли? Ще те закарам. — Той й се усмихна отново, този път по-широко, а сините очи почти я хипнотизираха. — Ще очаквам с нетърпение вечерта, скъпа. И възможността да те опозная.

— Е! — каза Майк, останал без дъх, след като Гарън Хънт вече беше излязъл. — И за какво беше всичко това — или не можеш да ми кажеш? — Той имаше заострена брадичка като на елф, която потрепваше от любопитство.

— За какво говориш? — попита Сара уклончиво, като се наведе напред, преструвайки се, че се възхищава на грима си.

— Сякаш не знаеш! Мислиш не разбирам, че когато той дойде рано и помоли някого да отиде за кафе, този някой трябва да не се връща поне пет минути? Ха! Доста отдавна съм тук!

— Е… — отстъпи Сара неохотно, обръщайки се да срещне възмутеното му изражение.

— Покани те да излезете, нали? Това означава още една безсънна нощ, предполагам. Утре ела малко по-рано и ще направя нещо специално за теб, а ти ще ми разкажеш всички подробности!