Читать «Игра на любов» онлайн - страница 31

Как смееше да нахлува даже в съкровените кътчета на въображението й? Стискайки затворените си очи, Сара започна да мисли за всички неща, които е трябвало да каже, да направи, за да го постави на място. Веднъж завинаги…

Кога беше заспала и кога мислите отстъпиха място на сънищата? Той я беше целунал, а тя му беше ударила шамар с целия гняв и омраза, на които беше способна и сега бягаше от него, а токчетата й кънтяха глухо по стълбите. Защо, за бога, не се беше сетила да вземе асансьора? Започваше да се изморява, почти запълзя, когато го чу зад себе си. Не… не! Имаше нещо безмилостно в начина, по който я преследваше, като вълк, бягащ с огромни скокове подир ранена сърна.

Сара искаше да изпищи, но беше останала без дъх. Лежеше на стълбите безпомощна и вцепенена, с вкопчени в парапета пръсти.

— Да не си мислиш, че ще ми избягаш толкова лесно?

Тя успя да нададе последен, отчаян вик, когато той се спусна към нея, вдигна я като перце, хукна нагоре по стълбите, някак много лесно отвори вратата й с ритник, прекрачи вътре и я хвърли на леглото.

— Не! О, моля те! Какво всъщност искаш от мен?

— Малка глупачка! Ти какво мислиш? — Намеренията му бяха очевидни и мъчейки се да му избяга, да го удари, тя се оказа в капана на завивките, стегнали я като въжета, на тялото му и на силата на целувките му, които изцедиха всичките й сили…

— Не!

Мокра от пот, Сара рязко седна в леглото, а в ушите й отекваше собственият й глас и злобното бръмчене на електрическия будилник. Сърцето й биеше силно, главата я болеше. Беше изритала завивките и те се бяха омотали около краката й, държейки я в плен.

Наистина ли беше сънувала? Да? В стаята нямаше никой друг. Тя беше сама, малката нощна лампа още светеше, сценарият, който четеше, беше паднал отворен на килимчето до леглото заедно с една от възглавниците.

— О, по дяволите! — каза Сара на глас, търкайки по детски очите си. Колко часа беше спала — два, три? И после този кошмар… още се усещаше някак особено отпаднала.

Изчервявайки се, Сара се застави да се стегне. Стига толкова! Нямаше да мисли повече за ужасния кошмар, нито за това, което го беше предизвикало. Хвърляйки поглед на часовника, видя че има по-малко от час и половина да се приготви за студиото.

Този път Лу не беше там, но Сара успя да намери пътя към гримьорната, надянала плътно самоличността на сестра си, за да прикрие собствената си слабост.

— Днес вероятно няма да си необходима — Гарън снима една от сцените си с Локууд. — Стройният млад гримьор Майк цъкна неодобрително с език при вида на тъмните сенки под очите на Сара. — Тази сутрин наистина изглеждаш ужасно, скъпа. Безсъннна нощ? Надявам се, че си е заслужавало!