Читать «Игра на любов» онлайн - страница 29

— Достатъчно ли ти е топло? — попита той изведнъж, прекъсвайки мислите й, сякаш успяваше да ги прочете и Сара осъзна, че неволно беше трепнала от уплаха.

— Добре ми е, благодаря, — каза тя сковано, молейки се той да побърза. Вече твърде дълго пътуваха към дома й.

— Хубаво. — Той натисна някакви копчета и нежна музика с великолепен, кристално чист звук изпълни легналата между тях тишина. Пасторалната симфония на Бетовен. Омагьосваща музика, създаваща настроение. И опасна в съчетание със загадъчната, гибелна сила на мъжа до нея. При тази мисъл Сара се размърда неловко и забелязал лекото движение, той каза доста язвително: — Тази музика не ти харесва? Би ли искала да чуеш нещо друго?

Тя отвори уста да го опровергае, но си спомни, че се представя за Дилайт и се застави да свие равнодушно рамене.

— Няма значение. Почти стигнахме, нали?

Той настоя с глас, който подразни слуха й:

— Кажи ми, Дилайт, каква музика харесваш?

Този път тя се насили да го погледне, улавяйки в светлината на преминаваща кола арогантните му черти и леко присвитите му устни.

— О, … всичко, в което има ритъм. Джаз, например.

— Разбирам. А какви са другите ти предпочитания?

Тя започваше да се чувства като в капан. Защо изведнъж започна да я разпитва?

— Защо би искал да знаеш? Имам предвид, че от самото начало на вечерта беше ясно, че не ме харесваш особено, нали? Съжалявам, ако съм те разочаровала, но срещата с непознат си е среща с непознат дори в Холивуд!

Той спря колата така рязко, че Сара извика, политайки напред, само за да бъде задържана от желязната хватка на ръката му. Тя би искала да я отблъсне, но той продължаваше да я държи прикована на място — влудяващо усещане, особено когато мургавото му, сърдито лице беше толкова близо до нейното.

— Кажи ми тогава, синьорина Дилайт, защо ходиш на тези… срещи с непознати, както ги наричаш? Ти си привлекателна млада жена, а нямаш нито съпруг, нито любовник. Защо? Защото обичаш разнообразието?

Борейки се с паниката и импулсивното желание да се нахвърли върху него и да го дере с нокти, докато я пусне, Сара се застави да не мърда и го изгледа предизвикателно.

— Нямаш никакво право да ме разпитваш… нито да очакваш отговор! Ти си не само груб, ти… ти си най…

— О, каквото и да казваш, какъвто и да съм, между нас все пак има привличане, нали? — Той се изсмя, при което Сара я побиха тръпки от страх.

— Ти си луд! Не знам каква игра си мислиш, че играеш с мен, но аз не участвам, ясно ли ти е? Ама аз… аз дори не те харесвам, разбираш ли това ти… ти нахално коп…

— Не е прилично жена да псува — прекъсна я той и за неин ужас извъртя тялото си така, че тя се оказа в истински капан. Пръстите му се сключиха върху голото й рамо, изтръгвайки от нея въздишка на ужас, докато той каза бавно, с измамна нежност: — И какво общо има харесването с това?

Това изобщо не приличаше на целувката на Гарън Хънт. Целувката на този загадъчен непознат не даваше, а вземаше… вземаше… вземаше. Сара почувства, че главата й се замая — като че беше във водовъртеж, който я отнасяше далеч от собственото й аз, докато тялото й сякаш се разтапяше, неспособно да се съпротивлява.