Читать «Игра на любов» онлайн - страница 27

— Млъкни, Моник! — каза Пол с равен тон, но очите му шареха въпросително по двете каменни лица. Той добави с престорена шеговитост: — А сега, след като вие двамата вече се запознахте и кръстосахте шпаги, какво ще правим? Струва ми се, че тук искат да затварят, но можете да дойдете у дома — при последните думи погледна успокоително Моник, която зяпна и после намусено затвори уста — за нощувка със закуска!

В този момент компанията на Моник — или на Пол, все едно, беше последното, което Сара би желала. И изобщо не я беше грижа дали ще я изхвърлят от филма или не. Тази мисъл и даде смелост.

— Мога да взема такси… — каза тя почти едновременно с кавалера си, който измърмори през стиснати зъби:

— Ще уредя сметката с келнера и ще заведа синьорина Дилайт у тях, защото аз я доведох. — Той не щракна с пръсти, но жестът му накара келнера да дотича.

Докато той подписваше чека, Сара седеше сковано на крайчеца на стола си, спорейки със себе си дали просто да не стане и да си излезе или това би му изглеждало като отстъпление. Най-малко от всичко искаше той си помисли, че се страхува от него — каква нелепа мисъл!

По-късно Сара не можеше да си спомни как точно всички се озоваха отново навън пред хотела. Вероятно причината бе във втората бутилка Пюлини-Монтраше по време на вечерята. Тя вдъхна топлия нощен въздух и в следващия момент осъзна, че Пол и Моник Друри бяха изчезнали, а нея отново я настаняваха в ламборгинито.

Тя отпусна глава върху меката тапицерия и затвори за миг очи. Никакви спорове повече, пожела си тя наум. Нека той замълчи или да…

Тя се сепна от незавършената си мисъл и рязко се изправи, не желаейки да проявява никакви признаци на слабост. Той несъмнено беше свикнал с жени, които припадаха и го караха да си мисли, че е неустоим. Някои жени наистина харесваха арогантни и властни мъже, но тя не беше от тях!

Сара внезапно осъзна, че той беше казал нещо, беше й задал някакъв въпрос. Той го повтори с преувеличено търпелив тон.

— Питах ви синьорина, дали все още ви се ходи на дискотека… но вие очевидно сте твърде изморена… или отегчена!

— Отегчена? Изобщо не съм се отегчила! Да си кажа право, вечерта беше толкова забавна и аз просто се влюбих в Пол и Моник, но трябва да разберете, синьор, че миналата нощ не успях да се наспя, а в шест сутринта трябваше да съм в студиото. Обичам забавленията, но тази вечер…

Колата потегли толкова рязко, че Сара политна назад и се уплаши да не си счупи врата. Тя се чу да изпъшква и ръката му почти мигновено обгърна тялото й, оставяйки я без дъх.

Тя го чу как изруга полугласно, преди да каже с относително цивилизован тон:

— Съжалявам. По принцип карам много бързо, а когато съм тук, непрекъснато забравям, че има ограничения на скоростта. Добре ли сте?