Читать «Игра на любов» онлайн - страница 17

Дилайт нямаше да се смути! Дилайт сигурно щеше равнодушно да свали блузата си, без значение кой гледа. Сара прехапа долната си устна и гримьорът веднага се втурна да оправи червилото й, като издаваше сърдити звуци на неодобрение.

Тя се опита да срещне развеселения синеок поглед на Гарън с безразличие.

— Добре. Тишина, моля!

Това беше шести дубъл и ако е рекъл бог, щеше да е последен. Тя можеше да играе. Актьорството беше само една въображаема игра — шаради, пантомими, преобличане в дрехи за възрастни, както в детството й. Благодарение на Мона това беше в кръвта й. И както беше обещала на Лу, щеше да го докаже на всички — най-вече на Гарън Хънт!

Беше странно как въображаемата игра можеше да се превърне в реалност, особено ако наистина се стараеш да повярваш. Сара, която беше срамежлива по природа и сравнително неопитна, изчезна някъде зад по-яркия и самоуверен образ на Дилайт, която от своя страна играеше Фран — объркана млада жена, израснала, грабейки от живота прекалено много и прекалено бързо. Дилайт би могла да бъде роднина на Фран, щеше да знае как точно би реагирала Фран на този вълнуващ, опасен мъж, който сякаш прозираше зад невинно предизвикателната й фасада.

Времето сякаш се втурна покрай нея на вълни от светлина, цвят и топлина. Сара изгуби усещане за своето аз, макар после да предположи, че е направила всичко, което се искаше от нея, дотам, че да отвърне на целувката, която едва ли беше на ужким, защото разтвори насила устните й, притискайки ги до болка и заглушавайки инстинктивния й протест. Когато примигна, връщайки се към реалността, тя видя насмешливия поглед на Гарън — тези негови сини очи сякаш проникваха през тънката коприна на блузата и виждаха ускорения ритъм на сърцето й.

Сара започна да се закопчава с треперещи пръсти, надявайки се, че Гарън няма да забележи. Господи, той беше оставил неразкопчано само едно копче!

— Е! — каза той полугласно, с очи все още вперени във влажното й, зачервено лице. — Може би бихме могли да изиграем това отново по-късно, с някои малки промени? Ще ти се обадя, скъпа.

— Да! — отвърна тя прекалено бързо, надявайки се да е прозвучало достатъчно небрежно. Разбира се той нямаше предвид това — а и във всеки случай не знаеше номера й. Но тя получи една хубава истинска целувка от Гарън Хънт — нищо чудно, че жените бяха луди по него.

Наоколо се изпълни с хора, а Гарън беше изчезнал. Сара изпита облекчение, когато Лу дойде да я отведе.

— Беше направо страхотна, хлапе! Тази роля би могла да бъде начало на новата ти кариера, ако го искаш.

— Господин Хънт… Гарън направи нещата по-лесни за мен.

Сара установи, че отговаря механично, съзнавайки, че би трябвало да вложи повече въодушевление. Но искаше само да се скрие някъде и да анализира чувствата си. Ами ако Гарън открие номера й и се обади? Какво би направила тогава? Нямаше голям опит с целувките, а и тази определено беше различна! Тя все още чувстваше краката си омекнали. А — о, по дяволите, той естествено си мислеше, че тя е Дилайт. Дали си мислеше…?